Василий Дворцов

превод: Георги Ангелов

В първите дни на октомври 1936 година франкисткият генерал Емилио Мола, разгръщайки настъпление срещу Мадрид, заявил на републиканците, че освен четирите колони, настъпващи срещу града от фронта, в негово разпореждане има и Пета – тайна, която ще ги удари в гръб.

Когато през 1938 г. Ърнест Хемингуей публикувал пиесата си “Петата колона”, той, обвинен в пропаганда на излишна жестокост, бил принуден да се оправдава: “Мнозина от тези които влизаха в тази пета колона, загинаха, но трябва да се помни, че те бяха убити във война, в която бяха такива опасни и упорити врагове, както и тези, които загинаха в редовете на останалите четири колони”.

От тогава по цял свят организираното предателство е получило своето устойчиво общо-използвано наименование Quinta columna. От начало се е имало предвид конкретно фашистката резидентура, която в различните страни посредством местни опозиционери водела шпионаж, извършвала диверсии и саботаж, сеела паника и подготвяла страната към завоюване. Но много скоро именно самата жадуваща разрушението на своята държава опозиция – перманентно революционна, национал-сепаратистка или сектантска – започнала да се нарича “Пета колона”.

Огнените урагани на комунистическите идеи от началото на 20 век, разрушили четири империи и поставили Русия, Германия, Австрия и Турция фактически в положение на колонии на Антантата, през 30-те години повсеместно се сменили от нацистки увлечения и фашистки социални теории. Светът, разделен класово, се опитал да се обедини расово. Тъй като национал-социализмът станал най-напред държавна идеология в Германия, Берлин, в противовес на интернационалистка Москва бил център, към който от цяла Европа се насочили силовите линии на сепаратистите. И за много кратък период Абверът и СС разгърнали агентурни мрежи от Британия и Парагвай до Афганистан и Мароко.

Идването на власт на нацистите било съпроводено навсякъде със сурови репресии. В Латвия, след установяването на 15 май 1934 г. на диктатурата на Улманис, за 6 години били арестувани 5 360 “инакомислещи”. Историкът Янис Дзинтарс: “През есента на 1940, вече в Съветска Латвия действали нелегални организации на национал-социалисти: “Тевияс Сарги”, “Бойна организация за освобождение на Латвия”, “Младо латиши”, “Латишко национално обединение”, “Латишки национален легион” и др. Техните организатори обикновено били агенти на специалните служби на национал-социалистическа Германия. Из доклада на “Абвер 2” (Източно-пруско управление на германското военно разузнаване) от 21 май 1941 г.: “Въстанията в прибалтийските държави са подготвени и на тях може надеждно да се разчита. Нелегалното движение прогресира дотолкова, че има известни трудности да бъдат удържани неговите участници от преждевременни акции.”

Когато на 14 юни 1941 г. НКВД депортира 14 872 естонци, от тях около 5000 са доказани активисти на “Петата колона”, останалите са членове на техните семейства и чисто криминални елементи. Но съветското контраразузнаване, борейки се само с външните прояви на дейността на немската агентура, не могло, не успяло да организира идейно и пропагандно противопоставяне на националсоциализма и затова – трябва ли да се изненадваме, че през 1941-1945 във Вермахта и СС служат 150 000 латиши, 90 000 естонци и 50 000 литовци?

В края на 30-те години Комунистическият интернационал провалил поредица от европейски революции. Укрепила се самостоятелността на Съветската власт. Агентурата на влияние била пренасочена в резервния вариант на обикновена шпионска мрежа. Привързаността на “Ленинската гвардия” към мечтата за световен пожар не позволила на Съветския съюз идейно и, следователно, тактически вярно да се подготви за война с нацистка Германия. Нашата доктрина не предполагала, че ще се наложи да воюва не срещу буржоа и помешчици, а срещу сплотена нация, желаеща просто да завоюва територия поради жизнените си нужди.

Именно нашата идейна неподготвеност в не малка степен е виновна за страшните загуби от лятото на 1941. Войниците героично загивали за родината, а съвсем не за световната диктатура на пролетариата. Масовите предавания в плен през първите дни на войната свидетелстват за неразбиране от редовия състав на безкрайната беда, връхлетяла страната и народа. Трябвало да се видят лично зверствата на идеологически обоснования геноцид в «източните територии», за да се разбере цялата безпощадност на сблъсъка и да се забрави за работническо-селските “побратимявания” от 1917 г.

Едва след обявяването от митрополит Сергий (Старгородски) на световната война за Отечествена, кремълските специални служби приели в разработка националното противопоставяне, решили да експлоатират извечния антагонизъм между немците и славяните. Поляци, украинци, белоруси, словаци, сърби, черногорци, руснаци – пред настъпващия пангерманизъм, съвсем неотдавнашни ленинци и троцкисти (помислете само!), спешно възраждали панславизма. Не може да не ни порази и феноменалната сталинска адекватност пред предизвикателството на времето: започнал като боец-революционер, той – така, както по негово време и Наполеон – получавайки властта си от великата антихристиянска революция, успял да преодолее тази революция в себе си и в изключително жестока борба да унищожи нейните носители. Но за разлика от френския си предшественик, Сталин завършил своя път като руски държавник, национален вожд, възродил великата Империя.

Макар че самият термин Quinta columna се наложи у нас вече през фаталните – четиридесетте, борбата с троцкизма в СССР и изживяването на хегемонията на Коминтерна в края на тридесетте години напълно се вмества в концепцията на войната с «петата колона». И нека «мнозина… загинат, но трябва да се помни, че те бяха убити на война, в която бяха същите опасни и упорити врагове…» Планираният блицкриг не се състоял, включително и по вина на немските аналитици, обещали на фюрера «руски бунт срещу евреите-комисари».

Ние не можем да считаме участници в «петата колона» нито онази част от бялата емиграция, която реши да върви «ако ще и с дявола, но срещу Съветите», нито казаците, мечтаещи за сепаратистко Прикавказие, нито даже онези половин милион власовци. Независимо че това бяха руснаци, сражаващи се против Русия, фактически те бяха членове на «останалите четири колони», открито атакуващи ни отвън, а не занимаващи се с «шпионаж, диверсия, вражеска пропаганда и сеене на паника». Подобна немска несъстоятелност по създаването на агентурни ядра във властта може да се види само във вечно националистическа Полша.

Нацистите водеха много активно психологическата война срещу руския народ. С помощта на авиацията, специални снаряди, и даже със специални пушки фронтовете и тила бяха засипвани с милиони листовки, водеха се радиопредавания, изготвяха се фотографии и филми за щастливите военнопленници, печатаха се фалшиви пари, фалшиви вестници, карикатури, сипеха се обещания… Но всичко това не даде очаквания ефект, тъй като не намери опора вътре в атакуваната страна. Освен националистите от Кавказ и Крим, «чистите арийци» успяха да привлекат само незначителна част от населението на неотдавна присъединените Карпати и Молдавия. Защото, както отбелязал Чърчил – «руснаците лошо се поддават на психологическа обработка».

След време вече самият Съветски Съюз използва националистичния ресурс в противоборството със САЩ, юридически опирайки се на международното «право на нациите на самоопределение». Национално-освободителните революции и сепаратистко-гражданските войни в Азия, Африка и Южна Америка, провеждани с наши пари и наше оръжие, даже и не си поставяха за цел построяването на комунизма или социализма. Това беше просто борба против «расовия гнет».

Разбира се, винаги, във всички страни и при всички режими е имало и ще има искрени бойци за справедливост, застъпници на вярата, жертващи себе си за изповядваната истина. Такива търсачи на истината са неудобни не само за властта, но и за роднини и съседи, от тях странят, обявяват ги за прокудени. Случва се с техните имена да търгуват на дипломатическите тържища, но и животът, и смъртта на тези подвижници не са съпроводени от рекламни кампании. Защото тези хора принципно се различават от «петата колона»: чрез тях в страната не влиза завоевателят. Никога. Защото са движени от любов, а не от ненавист.

Горещите войни се смениха от студени. Отделни страни и цели региони от феодални или робовладелчески системи изведнъж станаха социалистически или капиталистически. И макар че рядко съветските и американските летци се сблъскваха в небето на Индокитай, а танкистите – по бреговете на Нил, непрестанната конкуренция за световно лидерство между СССР и САЩ изискваше все по-различни начини за организацията на «петите колони».

В началото на петдесетте години психолозите от ЦРУ пристъпват към експеримента (проект Mk-Ultra) в областта на целенасоченото изменение на съзнанието с помощта на психеделици, наркотици, електрошокове и хипноза. Отначало емигрантът от Германия Курт Левин, после харвардският професор Тимоти Лири провеждат изследвания в областта на модификацията на груповото и индивидуално поведение. А Ричард Бендлер и Джон Гриндер въз основа на стратегията на психотерапията на Милтън Ериксон разработват трансови и хипнотични техники, чрез които човек става с повишена внушаемост.

Естествено, подобни изследвания правели всички спецслужби на света. Но това е друга тема: «петата колона» не се създава изкуствено, отвън. «Петата колона» се вербува от местната перманентно революционна, национал-сепаратистка или сектантска опозиция, като подборът на агентите се основава на вроден патологичен психокомплекс на ненавист към своята Родина.

Главната операция по подриването на съветския строй обикновено наричат «Харвардски проект» от края на 40-те – началото на 50-те години. Външно това изглежда като политико-социологическо изследване: интервюирането на 13 000 руснаци, украинци и белоруси от 67 лагери в Германия за «използването на бежанци от Съветския Съюз в националните интереси на САЩ». Реалната цел на проекта е напълно конкретното «запълване на нишите в текущата разузнавателна дейност». Наред с това, се изучават «комплексите за власт» и «перманентната революционност» със съпровождащите ги отклонения от физиологическите, психическите и сексуалните норми в невъзвращенците от съветския «елит». В резултат на многогодишните изследвания започна финансиране от Държавния департамент на антисъветско дисидентско движение, ядро на което стана космополитичната интелигенция.

Проамериканската «пета колона» в СССР се формира в средата на творческата младеж, не участвала, а и просто не виждала война. «Шестдесетниците», считащи себе си за родени от хрущовското «затопляне», с показния си цинизъм на «физици» и с номадската романтика на «лирици» станаха прекрасна тор за засяването на разноцветната плесен на суинги и хипита, йоги и неоезичници.

Но ако може някак да се разбере ненавистта към съветския режим от активистите на ционисткото движение с мечтата им за завръщане в «историческата им родина», могат да бъдат разбрани потомците на насилствено преселените народи и даже наследниците на смазания прибалтийски фашизъм, да се разбере, да се прости на ненавиждащите всичко руско руснаци – няма сили. Особено ако са били благополучни деца на съветската номенклатура.

Святоотеческата богословска традиция сред другите форми на обладаност различава и “беса към чуждото”: «обичане на всичко чуждо, съпроводено от презрение към родното». Ненавистта към Родината е явление чисто психологическо, вроден комплекс, особено израждане, като правило, неподдаващо се на поправяне. Демонът или комплексът на «беса към чуждото» спи до време вътре в човека, скрито очаквайки да бъде пробуден. Да се намери «инфициран», да се активизира неговия комплекс, да се включат в системата такива русофоби за използване «с оглед на националните интереси на САЩ» – именно на това разчитат харвардските специалисти, а не на пропагандните убеждавания на «лошо поддаващите се на психологическа обработка».

Сам- и тамиздат, радиогласове, интерклубове, закрити прожекции на «леви» филми и спектакли, бардовски пикници, «забранени» изложби и «протестни акции» – чрез различни пробойни в «желязната завеса» американците и техните сателити водеха координирано и целенасочено издирване и вербовка на агенти на своето влияние. За ключове към спящите комплекси служеха предложенията да се задоволят мистицизма и алчността, да се удовлетворят честолюбието и хомосексуалността.

Спомняте ли си, че характерен фон за кухненските интелигентски седянки от времето на «застоя» беше сарказмът? Подиграване, осмиване на всичко традиционно, ехидничене над подвизите, сарказъм и кощунство над светините – войновичи, губермани, иванови, хазанови разяждаха не само и не толкова съветската идеология, колкото подриваха руското самосъзнание, заразявайки с безотговорност властимащите, разлагаха и развращаваха с безперспективност всеки стремеж на народа. Днес можем само да се удивляваме на упоритата примитивност и пошлостта на «телевизионните хумористи», докато специалисти-психолози ни обясняват, че снижаването на интелектуалното поведенческо ниво, емоционалните крайности, освобождаването на низшите страсти са неизменен спътник на всяка революция. Съветският строй беше обречен не заради задокеанските старания или собствените икономически трудности. Той не можеше да не рухне поради отрицанието на духовната основа в живота на човека и човечеството.

Но годините от «перестройката» и разрушаването на СССР до сега вече позволяват да се направят някои изводи за това кой, как и с какво е работил срещу нас в периода на идейно-политическия кризис на държавата. Докараните на власт от Яковлев и Елцин «младореформатори» със своя патологически цинизъм по отношение на народа си, даже без да се взема предвид «стажуването» им в САЩ, показаха своята исконна «пета» природа.

Освен другите си психически отклонения, «петите» обикновено страдат от особена алчност. Пред нашите очи доларите решиха съдбата на Слободан Милошевич в Югославия и на Звиад Гамсахурдиа в Грузия. Някога непременно ще разберем за колко генералите на Ирак продадоха Садам Хюсеин на Буш. Жаждата за лично обогатяване на членовете на «петата колона», в случаите на добирането им до властта неизбежно обрича държавата на разрушение и народа на измиране.

Не, в качеството им на стръв някакво количество петачета и курабийки се хвърля и на тълпата. Зад «безплатния обяд» на Националния фонд за демокрация (National Endowment for Democracy) и други «благотворителни» фондове на върха на площадната пирамида се изкачи Ющенко.

За подобни фондове разговорът е специален. В Русия днес функционират около 500 000 некомерсиални организации, различни по структура и вид дейност. В този сектор са заети до два милиона работници, с ежегоден оборот стотици милиони долари. И, уви, не всички от тях преследват благородни цели, а хуманитарните мисии и независимите правозащитни организации са привлекателни за всички секретни служби като прикритие. Невъзможно е да се забрави, от какво “наторяване” пораснаха «нежните» революции в Полша, Унгария и Румъния.

В края на 2005 година ФСБ на Русия разкри британска шпионска група под шапката на своето посолство, контактуващо с руски «правозащитници». Началникът на Центъра за обществени връзки във ФСБ полковник Сергей Игнатченко: «Най-главното е, че ние хванахме на място агентурните им връзки и това, че те финансираха редица неправителствени организации». В хода на операцията бяха задържани четирима британци и един завербуван от тях гражданин на Русия. По телевизията бяха демонстрирани подписаните от сътрудника на британското посолство Марк Доу платежни документи за превод на 23 000 фунта стерлинги на «Московската Хелзинкска група» и 5 719 фунта стерлинги на местното отделение на американския Фонд «Евразия». Парите уж били предназначени за развитието на малотиражни независими вестници и за създаване на мрежа от училищни обществени инспектори в Северен Сибир и Далечния Изток. Естествено, Фондът «Евразия», осъществяващ в Русия от 2004 г. «програма по укрепване на медийни навици», активно се поддържа от правителството на САЩ.

Владимир Путин: «Сега на мнозина стана ясно защо в Русия е приет закон, регулиращ дейността на неправителствените организации. Този закон е предназначен да предпази от вмешателството на чуждите държави във вътрешнополитическия живот на Руската Федерация.» И, разбира се, този закон предизвика незабавна реакция от страна на САЩ и редица страни от ЕС. С твърда критика на закона се изказаха и Кондолиза Райс, и Ангела Меркел.

Още една функция на фондовете – политическият PR. Благотворителният фонд «Полярна звезда» помогна на Абрамович да стане депутат в Държавната дума, а после и губернатор на Чукотка. Най-разхвалените обществени награди – «Теффи», «Маска», «Овация», «Олимп», «Руски Букър», «Голяма книга» са основани и финансирани от хора, претендиращи за идеологическо и политическо влияние – Березовски, Гусински, Ходорковски, Чубайс.

Културата е неотделима от идеологията. И затова тя също е постоянна зона на особена агентурна активност. Заедно със средствата за масова информация достъпното за масите изкуство формира и общественото мнение на съвременниците, и мирогледа на бъдещите поколения.

Така че случаен ли е монополът на «ТОП-книга» върху руската мрежа от книготърговци с твърд набор от автори и заглавия, дебилизиращи читателите? И макар че на главните сцени в страната кощунствените и антиестетически постановки се осъществяват чрез чуждестранни целеви субсидии, в държавните театри «петата колона» предпочита да експлоатира подчинения си административен ресурс. Контролиращият паричните потоци Швидкой посредством кадрови позиции на «свои хора» успя да организира тотален контрол над репертоарната политика в цяла Русия и да отстрани от участие в националния културен процес творческите съюзи. През тези двадесет години ние изгубихме уникалната си режисьорска школа на руския психологически театър, загина руската школа по диригентство, у нас няма повече композитори на симфонична музика…

За диктатурата на «западните ценности» и «либерални възгледи» в нашата телевизия ще разкажем в някои от близките броеве на списание «Русский Журнал».

За удивителната съгласуваност на мненията при представянето на събитията, оценката на личности и анализа на процесите от такива външно разнообразни печатни и телевизионни медии се досетете сами. А за сериозността на наливаните тук суми говори такъв пример: ръководството на групата «Експерт» обяви за решението да се създаде медияхолдинг, в състава на който ще влязат нови проекти в областта на издателствата, интернет и телевизията, минималната оценка на ежегодната печалба след пет години ще бъде 600 милиона рубли.

Днес телевизионните и радиоканалите, издателствата и порталите активно се продават и купуват от олигархическите структури, като фабрики за гумени обувки или птицеферми. Като при това никога и никъде даже не се повдига въпросът за духовно-нравствената същност на «потока новини», «индустрията на развлечението» или «образователните програми», посредством които се управлява общественото съзнание.

По данни на експерта Александър Дворкин, от 600 000 до 800 000 руснаци са въвлечени в секти. Сциентология и вахабизъм, свидетели на Йехова и кришнаити, «Анастасия», «църква на Мун», «Бяло братство», рьорихианство, вуду и десетки други екзотични езотерични и етически школи, кръжоци и ордени не могат да не учат своите последователи на ненавист към всичко руско, справедливо асоциирано от тях с държавнобразуващото Православие. Впрочем, с помощта на сектанти се атакува всяка традиционна религия във всяка страна. Така, по думите на ръководителя на Белгийската парламентарна комисия по нелегалната дейност на сектите Серж Моро, «Американското посолство в Белгия има указание да защитава интересите на сциентолозите. Сътрудничеството на сциентологията с ЦРУ сега е практически доказан факт». През 2004 година руското ФСБ пресече дейността на турската религиозно-националистическа секта «Нурджулар», членовете на която се занимаваха със шпионаж чрез създадените от нея фондове и комерсиални фирми. Доказа се, че е събирана информация, водела се е пантюркистка обработка на руската ислямска младеж, подбирали са се кандидати за вербовка в структурите на властта, правоохранителните органи и обществените обединения.

Quinta columna външно е невидима. Вие може и да не различавате членовете й в своето обкръжение, да не можете да ги видите в бързащата тълпа, зад осветените вечерни стъкла, да не ги разпознавате на кориците или на екрана. Но тя е реална. И активна.

Разпъната от вътрешни конфликти Русия преживява опасния период от бъдещата смяна на властта. «Цветните» революции, организирани покрай нашите граници, се опираха на точно такъв критичен разрив между бедността и богатството, на развратното благополучие на столицата и измирането на безработните в провинцията. Агентите на «петата колона» използваха нравственото недоволство срещу корумпираната административна система и безкрайно унижавания от нея народ, алергичната несъвместимост между търговията и творческия елит, загубата на историческата памет при «поколението пепси».

Само не трябва да изпадаме в паника. Както и да крием главите си в пясъка, надявайки се, че всичко ще се размине от само себе си. Напротив, осъзнаването на общата за всички опасност – това, че Русия просто няма да преживее още една революция – трябва да послужи за начало на процеса на национално единение. При това незабавно.