Щом целите отвътре сме божествени
* * *
ЩОМ ЦЕЛИТЕ ОТВЪТРЕ СМЕ БОЖЕСТВЕНИ
и отвъд телата ни е онзи свят
без смърт и гробници - естествено е,
да се стремим навътре в нас.
ПИСАРЯТ
На Димитър Калев
Тук са думите, които
ще разтопят телата,
защото за каменните сърца няма прошка -
само страх:
Не издържах. Не се предпазих
от желязото и пъстрите дрънкулки,
от чародействата.
Вгледан в синьото
се посветих на писмените знаци.
Следях движението на Луната
и на светилата; обви ме мрак.
Така шумът от несъгласието
на съществото ми достигна горе.
Защото има кой да бди над ужаса,
да властва, да наказва
земята и небесните неща;
да заповядва,
да помага на децата ни.
И да ни посади отново,
ако изсъхнем в сушата.
Това е книгата на възмущението
от самия мен…
Но винаги ще виждам
всяко мъничко създание
и нишката му с оня,
който ни очаква.
ТАКА Е ПО-ДОБРЕ
Чертаем знаци
с нокът върху пясъка.
Но придошлият вятър
изменя идеята.
Накрая вълната
изтрива всичко.
* * *
КОГАТО се превъзмогна
Когато съвсем ме забравят
И заживея с мъртви очи
Тогава ще ме намериш
Ще видиш следата ми
Прах от люта подправка
Върху твоите дни
* * *
ВДИГНАХ КАМЕННА КЪЩА,
обвих я с бръшлян;
изкопах кладенец в двора,
до него орех посях.
Седнал на пейката пред вратата
се препичам с кръстосани ръце
и чакам доволен
потопа да ме отнесе.
РАЗЛИЧНИ
пътят и вървящия по него
думите и словото
жертвата и хищникът
господa и богa
но ще дойде Утешителят
на всичките неща.
ГРОБИЩЕ
Вдълбани пътища под нас -
с полегнали встрани чудовища
от пръст
и детелинки.
Тънки струйки
слънчев прах
крепят на дъщеря ми
восъчната фигурка.
ЕМИГРАНТ
Зад мен е западът. Пред мен
слънцето изгрява
с корените наобратно.
Идвам си и бързам…
Не умирай, мамо.
НИЩО ПОВЕЧЕ
Не стигнах далеч.
Едва до последната къща.
Там на тавана
сред грозде, мед
и съхнещи ябълки
казах две-три думи.
Нищо важно.
НЯМА ТАЙНИ
Искам да мисля за неща,
за които не може да се мисли.
Да стигна до места,
до които не може да се стигне.
Да понеса онова,
което не може да се понесе.
И когато отида там,
откъдето няма връщане,
да се събудя от съня,
от който няма събуждане.
НЯКЪДЕ ДАЛЕЧ
Дали сега
под кората на дърво загнездена
приятно суха, шумна, топла
ларва се пропуква
на пеперуда със измачкано телце?
А горе сред листата, невидима почти,
дали я дебне сойка тънкоуха?…
Върху ръката ми утихват
най-красивите криле.
ОТВСЯКЪДЕ ЗАТВОРЕНА ВСЕЛЕНА
Да устоиш - това е спасение.
И когато си тръгнеш най-после
не се обръщай, защото
звезди ще падат зад теб
и ще чуваш скърцането със зъби
на безподобните.
Прибереш ли се веднъж
с ръка протегната над вълните
не търси повече посоката,
а внимателно сгъни дрехите си
под слънцето, което ще ги стопи
за последен път.
ОТ СТРЕМЕЖЪТ НА ПЕПЕРУДАТА
КЪМ ПЛАМЪКА ПРОИЗЛИЗА САМО
НЕЙНАТА СМЪРТ.
Погледни с едно око напред,
а с другото - навътре.
Твоят ум е създателят
на живите и мъртви неща,
но той е лъжовен
и непостоянен.
Повикай ума извън
неговите желания;
погледни нататък,
където е светлина,
забави дишането си и премини.
Докато крилете ти светят…
И СТАВАТ НА ПРАХ.
ПЪРВИ ЗАКОН ЗА БОГА
Върви мравка.
Върви човек.
Човекът прескача локва.
Мравката започва да се дави.
Човекът спасява мравката.
Човекът спасява Бог.
ВТОРИ ЗАКОН ЗА БОГА
Да изчакаш камъка
да направи крачка.
И да му направиш път.
ТРЕТИ ЗАКОН ЗА БОГА
Когато тук откъснеш цвете,
някъде умира дете.
Когато тук убиеш куче,
някъде умира дете.
Когато тук загине някой,
някъде умира дете.
Сега разбираш какво значи
Бог да е смъртен.
БЕЗСЪННИТЕ ХОРА
Понякога при нас идват приятели,
които ни гонят, нараняват и убиват.
Но те идват от много далеч -
от един свят, където им липсваме.
И са приели с тъга тази задача -
да ни спасят.
* * *
ПО УЛИЦИТЕ И СРЕД ХОРАТА,
между тревички и цветя,
в написаното и разказаното-
навсякъде си ти,
но не и аз.
Из пясъка, навяван от вълни,
във бързеите край брега,
по семенца на дини и на ябълки -
навсякъде си ти,
но не и аз.
Във никога нечувана мелодия,
във капка светлина
и по-невидим от сълза на риба -
там съм аз.
О, там съм аз!
СТРАХ ОТ ТЪМНОТО
Докога ще се вълнуваш
и ще имаш желания?
Сянката на дървото
вече застига и теб.
А ти си още
тревичката, която
боде пръстта и въздуха
с най-нежното челце.
ПРЕОБРАЖЕНИЕТО
Човеците.
Зная труда и търпението им
и как оставят
първата си любов.
И зная тяхната бедност и скръб,
но че не се боят в изпитанията.
Също зная,
че изгубват най-верните си свидетели
и че живеят сега във затвор.
Зная,
че на име са живи
и че издигам сърцата им
колкото мога.
И жалко за тяхната упоритост,
защото победителят ще си тръгне
само с кат избелели дрехи.
И зная, че от дъното на вселената
ще дойде това време ИзвънВремето,
когато ще спрат да бъдат измъчвани.
Най-после аз зная,
че някой ще чуе гласа ми,
защото стоя на вратата и хлопам.
Отвори ми
и ще вечеряме заедно
и ще поговорим.
……………………
Мама влиза и утихва стаята.
Вдига одеалото от пода.
На ръба на малкото легло присяда
и се навежда да смени подлогата…
ЧУЙ МЕ
Където и да ида
нося златно съкровище.
Няма смърт, а обич -
дръж ме до себе си!
НАЙ-ПОСЛЕ
Въгленчето да раздухам
във камината
да светне като ден
да сложим масата
печени пиперки да похапнем
да си разкажем нещо смешно
вън да е снегът
да изляза за дърва по-късно
на сутринта
да няма и следа от мен.
* * *
ЗА ИЗГУБЕНИТЕ
за тези които ни мразят
за онези които ни обичат
за майките ни
за повея сутринта
за бурята снощи
за децата ни
за местата на мир
за местата с тъги
за простите неща
струва си
АВТОПОРТРЕТ
В хаванче да го счукаш,
в чутура да го пребиеш,
в чувал да го напъхаш,
с пръст да го зариеш;
калта да го поиска,
водата да го дави,
въздухът ако не иска -
огън да го пепеляви;
изплюто въгленче смелост,
стрити жаби за страст
и едно черно мънисто -
аз.
ЗВЪНКАТ СРЕБЪРНИ ЗВЪНЧЕТА
Жена и мъж,
и супата от зеленчуци
без подправки.
Лунна вечер. Сняг.
Детски смях отвън
засяда между хапките.
Изстиват две лъжици
вече час.
ЛЕГЕНДА
ЗА СЪКРОВИЩЕТО НА СВЕТА
Съкровището на света е камък –
издължен и сив,
прилича на мъртва птица.
Камъкът се появява неочаквано
на различни места.
Когато камъкът е тъмен
се струпват облаци.
Когато камъкът е тежък
умират хора.
Когато върху камъка
се появи звезда
идват спокойни години.
Когато камъкът се напука
идва врагът.
Не сънувай камъка в огън,
защото повече няма
да отвориш очи.
И когато накрая
привикнеш със студа и горещината
върни камъка
в кутийката му от кости.
Н. Р.
НЕДЕЛЯ СУТРИН
Ръчичките на дъщеря ми
ухаят на къпиново сладко.
Гризкам пръстчетата й
едно по едно,
тя се смее със сълзи.
Моля те,
не ме събуждай.
