Ангел Веселинов

ДОБРИТЕ ХОРА

Срещат се такива хора.
Има ги още.
Няма Червени книги,
които да ги закрилят.
Те тихо вървят през света –
като че ли са на гости.
Насила не мразят.
И не обичат насила.

Срещат се такива хора.
Ще ги видите,
ако се взрете само –
на живота в дъното.
Като впрегнати биволи
теглят браздите по нивите.
Първобитни.
С лица от пшеничено зърно.

Сядат сами на трапезата –
на хлебец, сол и винце.
Вечерят.
Звездите мълчат.
А в душите им нощ е.
Съмне ли – съмва и в тях –
като в храм озарен от свещица.
Срещат се такива хора.
Има ги още.

ИМПРЕСИЯ

                    На Сашо Серафимов

Благодари на Бога и за този ден.
Постла си празното легло и тихичко залезе.
В съня си виждаше нестихващи коне
и върхове, които недостигнати изчезват.

А времето изтичаше като отприщена река –
без брод, без мисъл и без чувства.
Събуди се и върху разнищения сал
с несбъднатите си мечти закуси.

Далече някъде се виждаше брега,
лудуваше безгрижен вятър,
слънцето се покачи високо и се спря,
огледа се и клюмна към реката.

Протегна двете си ръце да го спаси,
катурна се от сала и потъна…
Слънцето се пръсна на звезди.
Звездите се прегърнаха и съмна.

Утихна страшната река и плисна
усмивката си в слънчеви вълни.
Разказах ви самата истина,
с очите си видях, потръпнах и…
деня благослових.

РАНЕНИ ГЪЛЪБИ

Остарях –
с детството забравено в далечното ми село,
с юношата, край света преминал,
с първата любов – със никого несподелена,
с изпитата чаша сватбено вино.

Осиротях –
с приятелите за гурбет настръхнали,
с поклоните,
с усмивките насила сторени,
със вярата, която ми изтръгваха доволни,
но бездарни хора.

Оцелях –
с цената на компромиси.
И незаслужена вина.
Щастлив съм, че живея в този пъкъл.
Макар че скрито стене моята душа
с ранените си гълъби.

ПРЕЗИРАМ СЕ

за слабата ръка непотънала в лицето на подлеца,
за моя хилав гняв пред страшната човешка бездна,
за дните си – безветрени и равни –
                     керван от покорни добичета,
за премълчаваната правда,
за шумното приличие,
за мислите от алчност наранени,
за думата пречупвана на две…

Какво, че още не съм на колене? –
нелепо е, че нямам криле.

ПРЕСЕЛНИК

Завръщам се при вас, красавици зелени.
Ни лист не съм забравил, ни клонче, нито ствол.
Прегръщам ви насън сред ниви изравнени,
аз хвърлих там горещото си горско семе
и там живях. Като забит в земята кол.

Там чувах гласовете ви в далечината –
ту яростни при буря, ту нежни след любов.
Аз пуснах клони сам над равнината
и мойта сянка беше благодатна,
и вкусен дивият ми горски плод

А вашата насмешка, на полето завистта
изпиваха живеца на буйния ми корен.
Завръщам се сега с разлистена душа,
дойдох при вас за миг да постоя
в божественото ви зелено лоно.

Тъй както лястовиците се връщат
в гнездото, свито преди лято.
В борба със времето да се запазя същия –
задъхвам се между върха и равнината
и нося тишина. Роден да сея вятър…