Името на Владимир Василев, позабравено волю или неволю през последните десетилетия, вече започна да се появява в редица публикации. Отскоро има и отделно издание, което си е поставило за цел да възкреси изцяло неговото дело за българската култура, да продължи така нелепо прекъснатата традиция, наложена някога от списанието му “Златорог”. Литературен критик и естет с твърди, непроменими, въпреки превратностите на политическата конюнктура, художествени позиции, Владимир Василев наистина е личност, споменът за която без съмнение ще обогати толкова обезцветената в последно време палитра на националната ни култура.
А спомним ли си за него и за списанието му, непременно ще се докоснем и до покоряващото присъствие на още не един и двама от близките му приятели и сътрудници на “Златорог”, все ярки имена в историята на българската литература.
Безспорният авторитет на Владимир Василев като магическа светлина е привличал творците на българското слово, за да ги обедини около списанието, да го превърне в най-представителната литературна трибуна – не за година-две, а за повече от две десетилетия. И през цялото това време появата на който и да е автор на страниците на “Златорог” само по себе си е вече истинско признание, висока санкция за доказани творчески възможности.
Едва ли е нужно да бъдат изреждани имената на “златорожците”, те са известни. Но все пак старозагорецът Иван Мирчев е един от малцината незаслужено, според мене, лишени от всеобщо признание и популярност. И то само затова може би, защото до края на живота си той остана далече от столицата, някак встрани от суетната шумотевица на литературното тържище.
В националната ни поезия обаче Иван Мирчев има своето място. Пък и сътрудничеството му в “Златорог” съвсем не е случайно. То продължава повече от десет години и, освен че е верен знак за качество, свидетелствува и за устойчивост на духа, за характер, който му помага да оцелява и в далечната Стара Загора, да съхрани свежестта на своя талант въпреки “ръждата” на българската провинция според известното изказване на Боян Пенев.
Когато през 1929 година за пръв път печата свои стихове в списанието на Владимир Василев, Иван Мирчев вече има много отделни публикации и шест книги. За две от тях – “Елегии” /1926/ и “Видения” /1928/, има рецензии и в самия “Златорог”.Техни автори са съответно Никола Фурнаджиев и Георги Цанев.
Мирчев познава отблизо и други от сътрудниците на списанието. Още през 1925 година те гостуват в Стара Загора и Казанлък за литературни четения, в които участват и местните поети. Но едва след години, вероятно не без помощта на своя съгражданин Николай Лилиев, той получава специална покана да печата в “Златорог”. Може би оттогава датира и кореспонденцията му с Владимир Василев.
Първото от писмата, които са запазени в личния архив на редактора, обаче, е с по-късна дата. Те са общо двадесет и пет на брой и обхващат главно периода от началото на 1932 до началото на 1944 г. Последното пък има дата 10 януари 1950 година и от това може да се съди, че връзките им са продължили и след спирането на “Златорог”.
Макар и не напълно, защото липсват отговорите на Владимир Василев, писмата разкриват специфични белези на литературния живот по онова време, някои особености по списването на “Златорог”, работата на редактора със сътрудниците, неизбежните битови затруднения, които толкова често са съпътствали хората на духа, особено през военните години.
Писаното от Иван Мирчев свидетелствува и за взаимното уважение между него и редактора на списанието, за тяхната коректност и добронамереност един към друг.
От писмата научаваме как самият поет възприема себе си и своето творчество, как критикът Василев му влияе със свои бележки и поправки. Освен това откриваме данни за някои неосъществени творчески намерения на Иван Мирчев, за повечето от общите им познати.
Писмата недвусмислено подчертават редица качества от характера на поета като вродена толерантност, деликатност и такт в общуването, но и остро изразено чувство за собствено достойнство. Всичко това представлява несъмнен интерес не само за литературния историк и изследовател, но и за всеки, който уважава и цени литературното ни наследство.

1.
Стара Загора, 14 януари 1932 г.
Уважаеми господин Василев,
Не се съгласих да се постави името ми между имената на близките сътрудници на “Златорог”, защото мисля, че е още рано да бъде причислено към тях; не изключвам вероятността някой ден да бъдете разочаровани от мене или пък аз – от “Златорог”. И затова е по-добре да бъда между далечните. Ако след време останем доволни – и Вие, и аз – ще се сближим, ако ли не – ще се отдалечим още.
Аз Ви благодаря за вниманието и за поканата да изпращам стихове. Но трябва да Ви кажа, че циклите, които съм приготвил /почти/ за печат, съдържат по десетина стихотворения и вероятно ще бъде неудобно за “Златорог” да ги печата изцяло. Не се самолъжа, че всичко, що съм написал е кой знае колко хубаво, но, според мене, хубавото и лошото може понякога да вървят заедно.
Ето защо се въздържам да Ви обещая постоянно сътрудничество. Ако напиша неща, които по моя преценка биха Ви задоволили напълно, за да бъдат поместени без съкращения, ще Ви ги изпратя.
Моля, не разбирайте, че Ви предлагам условия. Пази, Боже! Зная, че имате достатъчно приятели стихотворци и най-малко моите условия бихте приели.
С поздрав, Иван Мирчев

2.
Стара Загора, 2 март 1933 г.
Уважаеми господин Владимир Василев,
Както Ви бях обещал, в неделя приготвих второто стихотворение и вечерта към 7 часа Ви подирих в кафене “Кристал”, за да Ви го предам. Разбира се не сте виновни Вие, че не бяхте там, защото после се сетих, че не бях Ви определил никаква среща. На следния ден /27 февр./ бях повикан от Стара Загора и веднага заминах, за да се видя с баща си в предсмъртните му дни. Навярно след 3-4 дни ще бъда пак в София и ще мога да Ви предам още нещо за печатане в случай, че Ви потрябва. Предадох Ив. х.Христову желанието Ви да Ви изпрати стихове и той обеща. Приемете сърдечните ми поздрави.
Много здраве на госпожа Василева и всички приятели.
Ваш Иван Мирчев
Моля, предайте на г. Константинова нарочно поздравите и извиненията ми, понеже не можах да се обадя нему и на всички у дома му.
Същият

3.
Господин Василев,
Съжалявам, че твърде късно ми се удава случай да се обясня направо с Вас по един въпрос, който трябваше да бъде приключен отдавна.
Едва преди няколко дни узнах, че сте ме сравнявали с “лъжливото овчарче” по повод отказа ми да дам за печатане в “Златорог” един обещан цикъл стихотворения. Още тогава, след решението ми да не ви дам обещаните стихове, аз писах на Николая Лилиев и явих причините, а те са: редакторът на списанието г. Владимир Василев поиска сам да избере от тетрадката ми стихотворенията, които му харесат. Аз не дадох тетрадката си, а Вие до днес не вдигнахте това обидно условие и печатането се осуети.
За да не останете с впечатлението, че съм Ви излъгал, нито пък аз – с впечатление, че искате да ме оскърбите, моля Ви да ми обясните – държите ли още на условието Вие сами да изберете от тетрадката ми стихове за “Златорог” или не. Ако не държите, ще Ви изпратя за септемврийската книжка 5-6 стихотворения и за ноемврийската или декемврийската други 5-6 стихотворения. Тоя път бъдете сигурни, че не ще ви “излъжа”. Чакам отговора Ви.
С поздрав, Иван Мирчев

4.
Стара Загора, 27 август 1936 г.
Господин Василев,
Не разбирам добре кое наричате “реален живот”, защото за мене е действително всичко, което почувствувам или преживея. Аз не съм “символист” и за мене школата не значи нищо; тепърва ще диря път в изкуството, ако Бог ми продължи живота.
Не казвам, че Вие не сте прави, защото правдата е убеждение. Това е хубавото, че Вие държите здраво на своите убеждения – и ги отстоявате.
Изпращам Ви пет стихотворения за септемврийската книжка на “Златорог”, които защо пък трябва да приличат на “Воденичар”, за да ги харесате?
С поздрав,
Иван Мирчев

5.
Стара Загора, 6 септември 1936 г.
Господин Василев,
Ако не е късно, моля Ви, извършете следната малка поправка в стихотворението ми “Кръщение”. В 5-та строфа, 7-я стих написано:
сред виснещия мрак.
Поправете:
сред ледения мрак..
Извинете ме за главоболието, което Ви причинявам, и приемете поздравите ми.
Иван Мирчев

6.
Стара Загора, 8 ноември 1939 г.
Драги г-н Василев,
Изпращам Ви обещаните няколко стихотворения от неиздадената ми книга “Трепетликите шумят”. Позакъснях, защото ми се случи служебна работа. Моля Ви да ме извините и да приемете поздрава ми. Моля Ви също да поздравите Николай Лилиев, Никола Фурнаджиев, Илийчо Волен, Ангел Каралийчев и всички приятели.
Ваш Иван Мирчев

7.
Уважаеми г-н Владимир Василев,
Извинете, че не можах да ви поздравя по случай двадесет годишнината на “Златорог”. Вие сте отправили поканата до Ив. х.Христов, но той отсъствувал от служба през това време и няколко дни по-късно е узнал за празника. Може би щях да присъствам и на вечерята, за която, според думите на г. Матвей Вълев, можело да се каже само хубаво. Вие сте щастлив човек, щом можете да наброите толкова години редакторствуване, изпълнени с толкова жажда за борба и упорита воля.
За тази Ваша радост, която озарява целия Ви живот, аз Ви поздравявам и Ви желая много години бодрост и сила на духа за доброто на българската книжнина.
Изпращам Ви един цикъл стихотворения “Предчувствия” за “Златорог”.
Много здраве на госпожа Василева, на Вас и на всички златорожци.
Ваш Иван Мирчев

8.
Стара Загора, 3 май 1940 г.
Любезний г. Василев,
Изпращам Ви поправката на петата строфа от въпросното стихотворение. Можете да изрежете старата строфа и да поставите на мястото й новата.
В бъдеще, ако Ви е удобно, пишете ми в коя книжка на списанието ми отреждате място и докога най-късно трябва да ви изпратя стихотворенията си. За ваше удобство и за пестене на времето това можете да правите с една отворена карта.
Много здраве на вас и на всички приятели.
С сърдечен поздрав, Иван Мирчев

9.
Стара Загора, 5 януари 1942 г.
Драги г-н Владим. Василев,
Честити празници! Пожелавам Ви пълен разцвет на идеите, мислите и чувствата в полето на литературата, а също – здраве и дълъг живот.
В едно от двете стихотворения, което Ви пратих чрез Николая Лилиев, съм допуснал грешка. Моля, поправете ръкописа така:
бодри, като прелетните птици
вместо: пролетните.
Още веднъж Ви поздравява Иван Мирчев

10.
Драгий г. Василев,
Благодаря Ви за любезното писмо, на което ще отговоря по-късно, защото сега съм много зает с банкова работа.
Изпращам ви три стихотворения за “Златорог”.
За нищо не съм се сърдил, а само исках да чуя каква е участта на стихотворенията.
Сърдечен поздрав Вам и на всички приятели.
Иван Мирчев

11.
Неделя, 21 юни 1942, Ст. Загора
Драгий г. Василев,
Имам готов за напечатване цикъл /или поема/ – “Сонети за житото” – 4 или 5 сонета. Ако още не сте решили какви стихотворения ще печатате в шестата книга на “Златорог”, мисля, че ще бъде добре да поместите тия сонети, понеже са навременни, а в по-късните книги на списанието не ще могат да минат. Ако имате възможност, пишете ми, моля.
Тук нищо ново.
Желае Ви всичко хубаво – Вам и на госпожа Василева – Иван Мирчев.

12.
Стара Загора, 23 юни 1942
Драгий г. Василев,
Завчера Ви писах една отворена картичка, но сега се сетих, че не означих точно нумера на жилището Ви и е възможно да не получите писмото ми. Затова Ви пиша повторно: приготвих за печат една малка поема “Сонети за житото” /всичко пет сонета/. Ако още не сте наредили шестия брой на “Златорог”, не е зле да поместите там тая поема, която е много навременна. Ако остане за есента, може би не ще може да се печата в списание, защото вероятно ще излезе в отделна книга – сама или заедно с други стихотворения – и ще изпревари списанието.
Това Ви писах и Ви моля да ме извините за причиненото главоболие с моите глупости.
Тук нищо ново.
В очакване отговор поздравява Ви Иван Мирчев

13.
Стара Загора, 28 йни 1942 г.
Драгий г. Василев,
Ето, изпращам Ви въпросната “Поема за житото”. Надявам се да ми пишете дали ще се печата или не. Ако до август поемата претърпи някои поправки, ще Ви ги съобщя допълнително.
Новини от тука няма и все няма. Много здраве!
Ваш Иван Мирчев

14.
Стара Загора, 14 януари 1943 г.
Драгий Владим. Василев,
Честити празници! Пожелавам Ви живот и здраве!
Запознахме се с сродника Ви г-н Ленков, който ми предаде поздравите Ви и поканата да изпратя стихове за февруарската книжка на “Златорог”. Ето, тук приложени, ви изпращам първите три части от “Балада за освобождението”, която скоро ще завърша и ще Ви изпращам на части, ако ви се хареса. Аз Ви моля само да ме уведомите за получаването и за решението Ви – ще се печата или не.
За идната година можете да обявите, ако обичате, тая балада, а също и лиричната поема “Славей” или просто “Стихотворения”.
Вярвам, че сказката Ви ще има грамаден успех в града ни. Хайде! На госпожа Василева и Вам най-сърдечни поздрави. Чакам отговор.
Ваш Иван Мирчев

15.
Стара Загора, 31 януари 1943 г.
Драгий г. Вл. Василев,
Благодаря Ви за писмото. Да, в д-во “Театър” се получило известие от Вас.
Излишната част от поемата – “сърцераздирателната” – изхвърлих, а другите две части поправих.
Завърших я и Ви я изпращам цялата. Има всичко три части, означени само с цифри, а всяка част е разделена на по-малки части с звездички. Бихте могли да я поместите наведнъж, понеже не ще заеме повече от шест страници на списанието.
Приготвил съм десетина стихотворения, които ще ви изпратя по-нататък след поемата.
С поздрав, Иван Мирчев

16.
Ст. Загора, 3 февр. 1943 г.
Драгий г. Вл. Василев,
Завчера, при преписване на поемата, озаглавих я “Робство и освобождение” по старото й име;“Балада за освобождението” е новото име и тъй желая да се именува, ако и Вие харесате това име. Моля, поправете грешката.
Много Ви здраве от Ив. х.Христов.
С поздрав, Ваш Иван Мирчев

17.
Стара Загора, 19 февруари 1943 г.
Драги г. Василев,
Определено е сказката Ви да се състои в 5 часа след пладне. Ако влакът закъснее, може да се отложи с половин час. Софийският влак пристига тук в три и половина след пладне.
Отобусните съобщения с Казанлък са прекъснати. Има два влака за Балкана, от които само единият отива до Казанлък – в 4 часа тръгва от тука /след пладне/. Този влак пристигал там към 8 часа вечерта. Тези сведения събрах от ж.п.гара.
Снощи тук наваля дебел сняг, но днес изгря слънце и снегът започна да се топи.
Това, което ми пишете за поемата, ме тревожи. Не бихте ли могли да ми кажете с две думи сега какво да поправя, за да се заловя веднага? Ех, направете както обичате.
Сърдечен поздрав, Иван Мирчев

18.
Ст. Загора, 28 февруари 1943 г.
Драги г. Василев,
Изпращам Ви поемата. Но се чувствам толкова много изморен от нея, че ми се струва не ще мога да напиша вече нито ред най-малко година време.
Ако решите да я напечатате, моля Ви да я поместите не по-късно от третята книжка на списанието. Това ще подигне малко самочувствието ми. Ако решите пък да не я печатате, моля ви да ми съобщите с два реда, за да не се надявам напразно.
Все се мъча да си спомня какво съм Ви писал в последното си писмо, за което ми загатнахте, но не мога. Не вярвам да съм проявил лошо чувство. Това е напълно изключено!
За сказката Ви тук се говори само хубаво.
Много здраве от приятелите и от мене.
Ваш Иван Мирчев

19.
Стара Загора, 8 март 1943 г.
Драгий г.Василев,
Едва сега получих обещаното масло и Ви го изпращам. Надявам се да го получите, без да изгуби от теглото си/1100 гр./ и от качеството си – биволско. На пътника не трябва да плащате нищо.
Много съм зарадван от телеграмата Ви. Благодаря Ви сърдечно. Ще чакам търпеливо писмото, за което ми съобщавате.
Много здраве!
Ваш Иван Мирчев

20.
Стара Загора, 26 април 1943 г.
Драгий г. Василев,
Честити празници! За много години!
Досега не ми съобщихте дали ще се напечата в “Златорог” поемата ми. Моля ви бъдете любезни с два реда да ми съобщите това. Зная, че сте много заети с работа и затова Ви моля да ме извините.
С поздрав. Иван Мирчев

21.
Драгий г. Василев,
Имате право, че трябва да почерпя! Благодаря Ви за ценните съвети! Бих се радвал много и Ви бих бил много задължен, ако се случи да се възползувам и от още ваши съвети. Извърших трите поправки:
1/На стр.2 вместо:
Добруджа стене неспирно и пр.
да бъде:
Добруджа стене, а зрялото
жито, напуснато, клюма;
и небесата, и цялата
шир не отдумват ни дума.
2/На стр.4 вместо:
Ще се вълнува Морава
кървава
да бъде:
Ще се вълнува дъбрава
къдрава.
Питах някои българи от Македония и те твърдят, че в горното си течение Морава е македонска река. Предоставям Вам да решите коя от двете редакции да остане.
3/На стр.6 вместо:
твойте тирани, пребити
да бъде:
твойте тирани, разбити.
Създадох Ви немалко главоболие. Дано е за добро! Приемете сърдечните ми поздрави и ако Ви е удобно, сторете ми още една услуга: като излезе четвъртата книжка на списанието, изпратете ми един брой от нея /защото тук много късно се получава списанието/
Ваш Иван Мирчев
П.П. Първото масло струва 280 лева заедно с преноса. Ще Ви изпратя и друго масло, че най-подир с набраните пари може да платим няколко нови абонамента за сп. “Златорог”. Нека временно останат у Вас!

22.
Стара Загора, 6 август 1943 г.
Драги г. Василев
Изпращам Ви няколко стихотворения, от които можете да изберете каквото обичате за “Златорог”.
Заменената от Вас дума ТЕКНА с РУКНА в баладата много ми хареса и Ви благодаря! Получавам редовно изпращаните ми от Вас гратис броеве от списанието, за които също Ви благодаря.
Можех на няколко пъти да Ви изпратя масло, но се въздържах, защото от горещините то се топи бързо. Дали не бихте приели да Ви го изпратя в бутилка или в кутия – претопено?
Сърдечен поздрав!
Ваш Иван Мирчев
П.П. Извинете, че Ви пиша на машината.

23.
Стара Загора, 14 септември 1943 г.
Драгий г. Василев,
Изпращам Ви четири стихотворения: две нови и две поправени. Дали ще ги харесате?
Изненадан съм от готовността Ви да прегледате предварително книгата, която мисля да напечатам. За нова книга още не съм събрал стихотворения, но ми се иска да напечатам “Избрани стихотворения”. Почти съм набелязал всичко, което мисля да поместя там. Ако намеря издател, ще ви изпратя да прегледате книгата, за да видите дали всичко е годно да се напечата. Книгата ще бъде 7-8 коли. Ще запитам някое издателство, след което ще Ви пиша. Благодаря.
Със сърдечен поздрав
Ваш Иван Мирчев
П.П. Поръчах Ви масло в село. Щом получа, ще Ви го изпратя.

24.
Драги г. Василев,
Да, миналата събота бях в София. С Ив. х.Христов Ви потърсихме в “Хемус”, но вие не бяхте още дошли. Тогава отидохме при Н. Лилиев, с когото прекарахме до петнадесет часа. Не оставаше повече време и отидохме да четем. След четенето бяхме гости на домакините – старозагорската дружба. В неделя заран заминах. Ще се видим други път – през февруари или март, когато ще дойда в София нарочно да видя избора, който ще направите от стиховете ми. Ето защо не бива да се притеснявате, моля Ви, за това. Аз имам търпение да дочакам, докато свършите всичко спокойно.
С х.Христов Ви носехме да прочетете няколко хубави стихотворения от един нов поет, старозагорец. Останаха у Н. Лилиев, който навярно ще ги даде и Вам да ги прочетете.
Сърдечен поздрав.
Ваш Иван Мирчев
П.П. Записът получих. Днес ми донесоха масло, но не посмях да Ви изпратя, защото пишете, че имате за празниците. Когато Ви се яви нужда, съобщете ми с два реда, за да имам предвид.

25.
Ст. Загора, 10 януари 1950 г.
Вам и на семейството Ви изпращам сърдечни поздрави по случай празниците. Иван Мирчев

Йордан Нанчев – ТРОЙНА ЕКСПЕРТИЗА