“Слова” впрочем аз мога да нарека и всички останали статии и рецензии в тази книга. И то “похвални слова”, както някога са ги наричали житиеписците.
Винаги съм мислел, че те звучат много по-добре, когато се говорят и слушат, отколкото така. Чрез книгата обаче, все пак може и да стигнат до повече хора. А не само до публиката в една зала. Колкото и съпричастна да е тя. Като например онези четиридесетина души в софийската камерна зала “Триадица”, пред които четох словото си за Йордан Ковачев. Сред тях и вицепрезидентът г-н Тодор Кавалджиев.
Но това сигурно е било чест не само за нас, другите, а и за самия него. Защото точно така трябва да се държи един истински държавник – проявявайки своето уважение към миналото, към вечните устои на духа, към изличената памет на нацията, която тепърва би трябвало всички заедно да възкресяваме.
За жалост, освен единия от двата земеделски вестника /с гл. ред. Искър Шуманов/, възпоменателното тържество не беше отразено в нито една от другите медии. Но те, естествено, най-добре си знаят задълженията…
Другите две слова съм чел тук, в Хасково, на научни конференции, организирани от Историческия музей. И тях не съм ги публикувал другаде.

Йордан Нанчев – ТРОЙНА ЕКСПЕРТИЗА