Ян Бузаши (Jan Buzassy), словашки поет, е роден на 10.04.1935 г. в Кочовице. Завършва библиотекознание и словашка литература през 1961 г. във философския факултет на Университета „Коменски” в Братислава. Работи като редактор в редакция „Поезия” на издателство „Словашки писател” (от 1970). Автор на стихосбирките „Игра с ножове” (1965), „Школа по цинизъм” (1966), „Наусикаа” (1970), „Красотата познава камъка” (1972), „Приказка” (1975), „Година” (1976), „Звънец” (1976), „От все сърце” (1978), „Жълт кантарион” (1979) и др. Превежда Пушкин, Бунин, Байрон, Паунд, Елиът, Пастернак, Оскар Давичо.

Публикации:

Поезия:

ТИХИЯТ ЗОВ/ превод: Вътьо Раковски/ брой 94 април 2017