Кольо Георгиев Колев, български писател, е роден на 26 декември 1926 г. в с. Голямо Ново, община Търговище. Като ученик се включва в антифашистката съпротива, за което още шестнайсетгодишен е осъден по ЗЗД и излежава присъда в Шуменския затвор през 1943-1944 г., където по това време са баща му и неговите двама братя. Завършва гимназия в Попово (1945) и икономика в Ленинград, Съветския съюз (1955). Бил е редактор във в. „Работническо дело” (1953-1958) и кореспондент на вестника в Москва. Отговорен и заместник-главен редактор в Радио София. Драматург на Народния театър за младежта (1974-1978), директор и главен художествен ръководител на Театър София (1978-1986), драматург в Студията за игрални филми „Бояна” (1986-1990). Член на СБП от 1967 г. В периода 1991-1993 г. е председател на Съюза на българските писатели. Председател на агенция „София прес” (1993-1998). Депутат от БСП в 7-то ВНС (1990-1991). Съчинения: „Най-хубавото на тоя свят” (разкази, 1962), „Лека нощ, татко” (разкази, 1965; 1984), „Дни на тъга” (разкази, 1967), „Трийсет и един чифт волове” (разкази, 1968), „Възможни и невъзможни признания” (1970), Признания (разкази, 1972), „Време на борба, време на любов” (разкази, 1974), „Докато дишаме, докато живеем” (избрани разкази, 1976), „Адска бомба” (разкази за деца, 1977), „Пиеси” (1980), „Болки отляво” (разкази, 1988), „Прелистени страници” (разкази и новели, 1992), „Гнездо на чучулиги” (разкази и пиеси 1996), „Сбогом на белите лебеди” (разкази и пиеси, 1996), „Разкази за четене при безсъница” (2001), „Изповеди на захождащото слънце” (2001), „Лека нощ на сънищата” (избрани страници, 2007), „Ах, този белия свят” (избрано, т. 1, 2014), „Изповеди на захождащото слънце” (избрано, т. 2, 2014). Автор на дванадесет пиеси, сред които „Внимание! Адска бомба!” (1968), „Съдии на самите себе си” (1974), „Завръщане към бъдещето” (1976), „Пресечката”, „Изключителен шанс или Момчето и палачите” (1971), „Избор по вариантната система”, „Време за любов”, „Синьо-белият скреж”, „Четвърта-пета степен по скалата на Рихтер” (1983) и др. Заслужил деятел на културата. Носител на Вазовата литературна награда (2003), наградите „Богомил Нонев”, „Елин Пелин” (за цялостно творчество, 2007), „Йордан Йовков” (2010) и др. Превеждан е на руски, английски, френски, унгарски, чешки и др. езици. Почетен гражданин на град Търговище. Носител на ордени „Народна свобода 1941-1944″, „Девети септември 1944 г.” - първа степен, „Кирил и Методий” - трета степен, „Народна република България” - първа степен (1987), „Св. Св. Кирил и Методий” - първа степен (2007).

Публикации:

Проза:

КОЛКО ХУБАВО Е, ЧЕ СЪМ СЕ РОДИЛ/ брой 92 февруари 2017

ТРИЙСЕТ И ЕДИН ЧИФТА ВОЛОВЕ/ брой 92 февруари 2017

Критика за Кольо Георгиев:

ОГЛЕДАЛОТО НА ЖИВОТА/ автор: Боян Ангелов/ брой 93 март 2017