Сашо Серафимов

УЛИЧНА ПЕСЕН I

Каква ни е вината, че мълчахме, когато други трупаха пари,
когато ни разменяха за драхми, а ние бяхме все добри, добри, добри!

Едно ни учеха учителите горе, а друго съвестта. И между тях
страхът мълвеше, че във спора силния единствено е прав.

Силният с лъжите, с клеветите, с законите, които изкова.
А ние преминавахме през сито – подслушвани, бездомни, без права.

И улицата само ни остана, и улицата само ни събра.
Подшушна ни, че чака ни отдавна, но не в редици, нито за ура!

И там откраднати права видяхме, и вгледахме се, бяха наши те.
Не каза никой думичките: страх ме е! – защото беше просветлен.

УЛИЧНА ПЕСЕН II

По улиците сме и по площади – с якета, китари и бради.
Не хевиметъли, а старите бродяги, понесли тихо родните беди.

Не сме на революции връстници. Сред мирно време обедняхме ние,
но никога не станахме мръсници и пазим за въжета своите шии.

Горчилката изпивахме до дъно и плюехме прекрасния режим.
Вървеше свободата ни по дънки, но никога не стигнахме до Рим.

И днес ни гледат като непознати, страхуват се от нас – не знам защо!
Дали защото нямаме палати и свряни сме в многоетажното гето.

Но днес вървим по старите площади, с китарите разказваме, че щом
за свободата трябва да се пада, то може и да става мълчешком.

СЦЕНИ ОТ РЕВОЛЮЦИЯТА

На площада – купчини слово,
паради и мраморни бюстове.
А животът е сив,
                          нищо ново
за тези сцени от революцията.

По върховете герои и гении,
венцехваления важно скрибуцат.
По низините никакво мнение
за тези сцени от революцията.

На колене – толкова хора –
пълзят,
            сякаш на екзекуция.
А няма изстрели, няма повод
за тези сцени от революцията.

На Гоя фрески, сред ежедневие
на демагози и на артисти.

Виждал съм човек на колене,
но до стената, след изстрел.

ОПИТ ЗА ФИНАЛ

Да се докоснем до победата, момчета,
че здрави са ни мускулите още и яки зъбите,
че бързи са краката ни –
очите гледат стръвно.

Да се докоснем до победата, момчета,
която като женско очертание край нас минава,
която тръпки по телата ни извиква,
която вярващи ще ни направи.

Да се докоснем до победата, момчета,
тълпата нас да аплодира, да ни носи,
да се окъпем в лудостта и
до следващия опит за финал.

ХАЙДЕ

                    На Здравко Пеев

Теглете водата нагоре с дъждовни въжета.
Хайде, пресъхна устата на истината
и тялото на земята ни е с тръне и камък обрасло.
Хайде
да сипваме огън от нашите здрави тела,
да пламнат безкрайните думи –сухите листи,
скрили пътеки и кръстове,
водещи към върха.
Хайде
водата и огъня
с ръце да замесим.
Да създадем светлина.

Боговете се разхождат като пияни цигани.
Богът на лъжата е великолепен атлет
и печели всички награди.
Богът на парите – продава радости.
Богът на посредствеността се съвокуплява
с класическите образци.

Хайде теглете водата нагоре.
Събирайте отломъците на чистите души.
Не се плашете. Още е розово като в сърцето на нар.