Еню Енев Николов, български писател и литературовед, е роден на 28.02.1887 г. в Габрово. Завършва гимназия в София. Учител в село Узуни (д. Планинци), Габровско (1904-1907), но е уволнен за участие в учителското синдикално движение. Завършва славянска филология в Софийския университет (1913). Гимназиален учител в Габрово до преврата на 9 юни 1923 г., когато е арестуван и преместен в Ломското педагогическо училище. Учител по български език и литература във Втора мъжка гимназия в София (1928-1942). След 1944 г. е хоноруван преподавател във Висшата партийна школа. Член на БКП. За пръв път печата през 1926 г. в сп. „Учителска мисъл”. Сътрудничи с литературно-критически статии и рецензии на сп. „Българска реч”, „Училищен преглед”, „Учителска мисъл”, „Заря”, на в. „Глобус” и др.; след 09.09.1944 г. - на сп. „Език и литература”, „Читалище” на в. „Народна култура”, „Вечерни новини” и др. Пише очерци за писатели. Събира и издава български народни песни - „Крали Марко” (1938). Автор на буквари, читанки, христоматии заедно с Елин Пелин, Ран Босилек и др. Учебниците му и учебните му помагала са издавани многократно. Редактира „Жития на св. Кирила и Методия. Панонски легенди” (1942). Заедно с Цветан Минков редактира библиотеките „Литературни разбори” и „Родна книга”. Заслужил учител (1965). Съчинения: „Песните на Ран Босилек” (1926), „Пълен конспект по теория и история на поезията с оглед на българската поезия” (в съавторство с Цветан Минков, 1925, 1927, 1930), „Как да пишем. Съчинение и стил” (1933, 1939), „Нова руска литература” (1935), „Строители на новобългарското образование. Избрани страници” (1935, 1943), „Теория и история на поезията” (в съавт. с Цветан Минков, 1935), „Главни литературни насоки” (1936), „Из новата българска лирика” (в съавт. с Цветан Минков, 1936), „Лириката на Иван Вазов” (1936), „Стара българска литература” (1937, 1941), „Уйлям Шекспир. Живот и творчество” (1937), „Романът „Под игото”" (1939), „Българска граматика” (в съавт. с Л. Андрейчин и Н. Костов, 1947), „Българска литература. Насоки и теми. Т. І.” (в съавт. с Цветан Минков, 1947), „Апокрифна литература” (очерк, 1948), „Български език. За институтите за начални учители” (в съавт. с Л. Андрейчин и Н. Костов. 1960, 1962, 1964, 1972, 1974). Умира на 17.11.1966 г.

Публикации:

Критика за Еню Николов:

„ЛИРИКАТА НА ИВАН ВАЗОВ” ОТ ЕНЮ НИКОЛОВ/ автор: Недьо Горинов/ брой 92 февруари 2017