Мария Антонова

Преди пет години присъствам на каноничен избор на Негово Преосвещенство Траянополския епископ Иларион за митрополит на Доростолската епархия. Параклисът “Св. цар Борис І” в синодалната палата бе тесен да побере многото приятели и почитатели, както на личността, така и на творчеството му.
След тържествената служба присъстващите бяха поканени в тържествената зала на Св. Синод, в която освен митрополитите непрекъснато влизаха и миряни с цветя, дошли да поздравят новия митрополит. В словото си българският патриарх Максим изрази вярата и надеждата, че с избирането на епископ Иларион за митрополит на Доростолската епархия се слага начало на възраждането на християнската вяра в този край на родината ни.
От своя страна избраният митрополит благодари на архиереите и добави, че отива в една от най-старите духовни крепости на България. Настоящият митрополит на Доростолската епархия има зад гърба си около тридесетгодишно епископско служение.
Като семинарист през една от ваканциите написва на колибата на дядо си следния текст: “С нам е Бог”. С този надпис пътят му завинаги е предопределен.
Между продължителните нощни молитви, митрополит Иларион работи над своите настоящи и бъдещи книги. За него се знае, че повече от петдесет години “спи на ребро”, т.е. опрян на облегалката на стол по примера на първите монаси, посветили себе си на Бога.
Митрополит Иларион владее пет езика: френски, румънски, руски, гръцки и английски. Не случайно на тържествената литургия в силистренския храм “Св. св. първоапостоли Петър и Павел” по случай встъпването му в длъжност, гости бяха митрополит Теодосий и архиереи от Румънската православна църква, както и висши духовници от Св. Синод.
Доростолската епархия е най-старата в първото българско царство по време на цар Петър (927-969), син на Симеон, който води продължителна и изморителна за българите война с Византия. На 8 октомври 927 г. желаният мир е сключен в Цариград. Според условията му Византия признава Петър за цар на българите, а българският църковен глава Дамян за патриарх със седалище в Дръстър.
През 927 г. руският княз Светослав бил принуден от византийския император Йоан І Цимиски да освободи и последната българска крепост Силистра и да се завърне в Русия, след което тя била обявена за византийско владение, а българският патриарх Дамян бил свален. Според свидетелство на Василий ІІ Българоубиец Българската “архиепископия” – патриаршия била преместена от Дръстър в Триадица (Средец), където патриарх Дамян е избягал.
В този град са просияли имената на 12 мъченици за вярата, между които най-известни са св. Дазий и св. Емилиян Доростолски.
След завладяването на България от османските турци Дръстър продължава да е център на Доростолската епархия, но вече под ведомството на Цариградската патриаршия.
През ХVІ – ХVІІ в. българското християнско население живее в 15 махали, духовно управлявани от също толкова свещеници. Това означава, че тези 15 енории са имали свои малки църкви. През годините на руско-турските войни (втората половина на ХVІІ и началото на ХІХ в.) те са разрушени. След края на войните местната турска власт разрешава възстановяването само на един или два храма.
След руско-турската война от 1828-1829 г. по силата на Одринския мирен договор Силистра и няколко околни села остават за около седем години под руско административно управление. Руснаците започват строителство на църквата “Св. Георги Победоносец”, която до заминаването им през 1836 г. остава недовършена. По-късно, когато българите я построяват, гърците я обсебват.
Съществуват исторически сведения, че по време на Кримската война (1853-1856) руският писател Лев Н. Толстой е участвал във военните действия около днешната силистренска крепост “Меджиди табия”.
На 6 януари (ст.ст.) 1862 г. с тържествена православна литургия, отслужена от свещеноиконом Христо Аврамов е осветен построеният голям храм “Св. св. първоапостоли Петър и Павел”. Само за две години силистренци си построяват внушителен по големината си в епархията християнски храм, намиращ се недалеко от брега на р. Дунав, в центъра на града. Той и днес привлича вярващите християни от епархията. За всеки гост на града е чест да влезе в този храм със 143 годишна история и да запали свещ, молейки се за здраве на близки и приятели.
Виждайки, че Гърция се ориентира към западните държави, руският посланик в турската империя граф Николай П. Игнатиев взема страната на българите и за да ги привлече към Русия иска бързо разрешение на техния църковен въпрос. Така през първата половина на ХІХ в. това благочестиво дело завършва с успех. На 28 февруари 1870 г. султан Абдул Азис издава ферман, с който се основава Българската екзархия, обхващаща почти всички български епархии. Макар че тези събития се развиват в Цариград, отзвукът им в страната е силен и всеобхватен. В Силистра е устроено шумно тържество, в което вземат участие 28 свещеници, много селяни от околните села, цялото гражданство и официални лица.
На 23 февруари 1871 г. привременният смесен съвет уведомява писмено всички епархии да изпратят представители на църковно народен събор, който се свиква в Цариград, за да приеме предложения устав за устройство и управление на Българската екзархия. Едно от решенията е Доростолска и Русенска епархии да се слеят в една наречена Доростолско-Червенска епархия с център Русчук (дн. гр. Русе). На 11 май 1872 г. за неин митрополит е избран Григорий, който служи като такъв до 1898 г., когато умира.
Дълбоката вяра на местното население в Бога никога не го е напускала. Те живеят с надеждата, че някой ден Бог ще им изпрати духовно лице, което ще поеме управлението на епархията. Българите носят с години в сърцето си тази мисъл и тя ги подкрепя през годините, за да се сбъдне през м. октомври 2003 година.
С избирането на Негово Високопреосвещенство Доростолския митрополит Иларион, както църковното духовенство, така и вярващите от Доростолската епархия се сдобиха с един от най-мъдрите и волеви духовни водачи в православната ни църква. Защото митрополит Иларион е не само верен служител на Бога, той е и църковен поет и писател. Неговите над 40 книги, стотици статии говорят за извисен духовник, който се води от девиза: “Вярваш ли в Бога, ще успееш”.
Нека посоча само част от заглавията на книгите му: “Пътят на монаха” (1944), “Смирение и гордост” (1944), “Езикът-дар от Бога” (1944), “Съкровището на княза” (1981), “Поглед към вечността” (1995), “Светият кръст” (1996), „Летопис на писмената” (1996), „Поезия за цветята” (1997), “Евангелски картини” (1997), „Цветя за България” (1997), „Древни хроники за Търновград” (1998), “Легенди за град Елена” (1999), “Пламъкът на Хилендар” (1999), “Гласът на камбаните” (1999), “Уроци от живота за живота” (2000), „Завещания от векове” (2000), „Ктиторът” (2001), „Възпяваната Света Богородица” (2001), „Бог Вседържител и творец” (2002), “Светата троица” (2003), „Благословени пътища” (2005), “Буквар на вярата” (2008) и още много други, които ни учат на обич и вяра в Създателя на всичко живо на света.

Митрополит Иларион

МЪДРОСТИ ОТ ЕЖЕДНЕВИЕТО

Най-хубавият ден? – Всеки започнат с молитва.
Най-голямата спънка? – Страхът.
Най-важното? – Да не се заблудиш.
Най-сигурна защита? – Вниманието.
Най-голяма грешка? – Да паднеш духом.
Най-лошо поражение? – Отчаянието.
Най-опасното в характера? – Егоизмът.
Най-приятното развлечение? – Работата.
Най-добрият учител? – Незлобливият човек.
Най-първа необходимост? – Общуването.
Най-голямото щастие? – Да си полезен всекиму.
Най-опасен човек? – Лъжецът.
Най-коварна черта? – Завистта.
Най-красивият подарък? – Прошката.
Най-приятното? – Домашният кът.
Най-правият път? – Този с кръста напред.
Най-приятното усещане? – Душевният мир.
Най-успокоителното лекарство? – Молитвата.
Най-приятното в характера? – Приветливостта.
Най-доброто разведление в тревогата? – Цветята.
Най-мощната сила? – Вярата.
Най-добрият подтик? – Надеждата.
Най-красивото в света? – Любовта-Обичта към Бога и човека.
Най-доброто пожелание при изпращане? – Бог с теб; На добър час.