Живка Драгнева
снимка: БАУЖ
Д-р Живка Христова Драгнева, българска публицистка и преводачка от немски, френски и английски език, литературна изследователка, е родена през 1885 г. във Варна. Завършва Първа девическа гимназия в София и френска и немска филология в университета в Цюрих, Швейцария, с докторат върху творчеството на Майстер Екхарт (1909). Защитава втора дисертация в Мюнхен (1922). Учителка в Първа девическа гимназия. Лекторка по немски език в Историко-филологическия факултет на СДУ (1923-1936). Пенсионира се на 50 г. като университетски преподавател - лектор по немски език. Участва в ръководството на Българския женски съюз. Една от учредителките и секретарка на ДБВО (1929-1932). Автор на многобройни статии в български и немски списания и вестници, преводач от немски и френски на български и от български на немски. Печата в „Литературен глас”, „Вестник на вестниците” и др. Превежда на немски Йовков за антологията „Нови български разказвачи” (1936). Нейно дело са преводи на немски на произведения на Йовков, Фани Попова-Мутафова, Елин Пелин, Владимир Полянов, Димитър Шишманов, Ангел Каралийчев и др. Превежда на български творби на Селма Лагерльоф и Хайне, „Обратният път” от Ремарк (заедно с Д-р Гора Иванова, 1931), „Светлината гасне” от Ръдиърд Киплинг (1938), „Елена Лаазен” от Ханс фон Хофенстал (1939), „Гневът на мравките” от Джон Стайнбек (1941), „Светът от вчера” от Стефан Цвайг (1944), „Над всичко” от Голсуърти (1947), „Сбогом на оръжията” от Хемингуей (1947). Пак през 1947 г. се появява преводът й на книгата на Тревър-Рупър „Последните дни на Хитлер”, както и „Култура и изкуство на Ренесанса в Италия” от Яков Буркхарт. Издава в съавторство „Немска граматика” (1954), „Немско-български речник” (1954), „Кратък немско-български речник” (1957). Умира през 1959 г.
Публикации:
Преводи:
