Ели Видевa

ОТВЪДНОСТ

                    На Емил Симеонов

Между гробища и поклонения
все по-често изпращам близки.
Може утре те пак да са с мене,
ама днеска ми липсват.
И увисва едно приятелство
между вчера и небитието.
Може да им позабравя датите,
но ще помня усещане, дето
ме полага подобно на патина
върху спомени и върху памет.
Тя, смъртта, ни превръща на прах,
но е странно, че всъщност я няма.