Цено Тодоров

Цено Тодоров Динов, български художник, е роден на 20 март 1877 г. във Враца Завършва живопис Държавното рисувално училище (1901). Специализира в Академия Жулиен в Париж (1901-1907). Посещава Египет и Палестина (1908), а през Първата световна война - Прищина и Прилеп Преподава в Художествено-индустриалното училище от 1910 г., директор на НХА (1930-1932). Професор (1933). Член на Дружеството на художниците в България, Съюза на южнославянските художници „Лада”, член-основател на дружеството „Родно изкуство”. Рисува предимно портрети, но също така и пейзажи, натюрморти, създава скулптури. Сред популярните му творби са: „П. К. Яворов” (1909, 1914), „Автопортрет” (1912, 1937), „Майка ми” (1912, 1923), „Кирил Христов” (1910), „Боян Пенев” (1919 ) и мн. др. Лауреат на Димитровска награда (1950). Народен художник (1951). Почетен гражданин на София. Умира на 20 ноември 1953 г. в София.


Публикации:


Публицистика:

СПОМЕНИ ЗА П. К. ЯВОРОВ/ брой 90 декември 2016