Пенчо Чернаев

Литературните юбилеи са многолетна и хубава традиция в културния ни живот. Творецът сам оглежда изминатия път, прави си равносметка. Обществото оценява приноса и заслугите му, подбира мястото му в културно-обществената панорама.

Почти без да забележа, ето че и писателят Банко П. Банков изпълни 80. Кога минаха!? За да означи събитието, той е подготвил поредица Избрано. Първата книга „Поданици на отписано време” е вече предз читателите.
Авторът е един от характерните, най-самобитни белетристи в съвременната ни литература - като визия, начин на изказ и маниер на писане.

Фактът, че е завършил инженерство /а не филология/ и цял живот е работил в сферата си - от Медодобивния комбинат край Пирдоп до професор в Университета по архитектура, строителство и геодезия - му е осигурил възможността да запази самородността на таланта си. Защото не образованието решава съдбата на дадената от Бога дарба.

„Поданици на отписано време” /премерено и точно заглавие!/ съдържа ранни разкази, новели и повести във втора редакция. Хубаво е, че така, чрез поредицата избрани творби, читателят ще може да проследи развитието на писателя и да се наслади на израстването му. /Банко Банков вече е автор на повече от 20 книги!/.

Още в ранните му разкази, като „Вечна любов”, „Тежък ден за манекенката” и други, се открояват някои от основните черти в разказваческото изкуство на прозаика, стремежът му да бъде максимално правдив в изобразяването на реалността.

Инженер и стопански ръководител, писателят детайлно познава производството и героите си, обстоятелствено и умело рисува строителни и заводски картини: „Нефтозавод още нямаше, само три-четири панелни бараки обръщаха гръб на вятъра, ледена суграшица шушнеше в подгизнали изкопи, натежаваше по стрели на монтажни кранове, сковаваше скърцащите чистачки на боботещи самосвали.”

Проблемът Човек и време трайно занимава автора. В предишната му книга „Граматика за възрастни” има два симптоматични раздела. „Минало несвършващо…” и „Сегашно продължаващо…” Изглежда за него въпросът е много важен, възлов, както и за мнозина от нас, живели в две различни обществени системи.

Характерно за Банко П. Банков като писател е, че разказва обективно за „отписаното” време. Няма сладникавост и носталгия, но няма и оплювки и чернилка. Поднесеното от перото дава усещане за автентичност. Той показва лицето и опакото на действителността.

Това особено личи в по-големите му произведения - новелата „Преди да звънне за полунощ” и най-вече в повестта „Пропуск за ръководеща класа. Тук нищо не е спестено - догми и ограничения, планове и норми, списъци за жилище и жителство, ролята на червената партийна книжка като ключ за отваряне на всякакви врати.

Главната героиня Райна и съпругът й Марин изживяват и изстрадват всички тези прегради и препятствия. Младата, амбициозна жена сред шума на трикотажните машини преповтаря лекциите за следващия изпит от задочното обучение, става директор, принудена е да съкращава предишните си другарки..

Банко П. Банков не се идентифицира с героите си, не се превъплътява в тях, но пунктуално и с разбиране проследява съдбите им. Инженерство и литература не разделят живота на писателя, а го правят наситен, интензивно-пълнокръвен. Резултатите - чудесна реализация и достойно извоювано място в двете области.

Първата книга от Избраното на Банко П. Банков ни кара с повишен интерес да очакваме следващите томове.

Банко П. Банков, „Поданици на отписано време”, Издателство „Фастумпринт”, 2016