ИДЕ СТРАШНИЯТ ЧАС!
***
Иде страшният час!
Иде страшният час!
Тихомълком пълзи -
да се срути над нас.
Разпознавам го в унеса
на твойто лице,
в колебливата ласка
на твойте ръце…
Може би обясними
са тези неща -
изведнъж непонятен
да стане света.
А пък цял изразен
с единствен въпрос -
като раждане прост.
Като път.
Като смърт.
Пък дано съм готов!…
Иде страшният час
на мойто спасение
от тебе,
любов!
***
Мъката скита сама из града…
Вие я познавате впрочем,
вие сте я срещали,
да се преструва на весела -
една весела, весела, весела,
твърде весела мъка.
Спряла е тя -
неуспяла с вас да се размине -
и обичайните думи
припряно, бъбриво изрича…
Плоча е тя, завъртяна на скорост погрешна.
Смешна?
Да, мъничко смешна е тя.
А отдолу кръжи
дълбоката, тъмна мелодия.
Ако надзърнете,
шеметно ще ви се стори.
Може сълза да отроните,
тъжни да ходите
осем минути…
Но защо да ви мъчи,
макар и за малко, мъката.
мъката най-добре знае мъка какво е.
тръгва си.
Пътем
сама се лекува със себе си.
Хапчета тъмнозелени си прави
от свойта зелена отрова
(И така може би намалява?)
… Но ако срещнете мъката скръбна,
с ръце неподвижни,
не я и докосвайте с поглед дори,
отминете!
Пратете й вино по келнера
скришом,
пък дано го изпие!
Дано го изпие…
1987
