Харитон Генадиев

Първата статия на в. „Балканска зора”

Като се събирахме да издаваме „Балканска зора”, ние имахме предвид, че у нас вестниците не виреят, че малцина четат, а никой не плаща, че с издаването на вестник, особено всекидневен, ние рискуваме да употребим капитал, труд и време, които може да отидат на вятъра.

Обаче, ние се постарахме да изучим причините на това скръбно явление у нас и се поласкахме подир убеждението, до което дойдохме, че един вестник, поставен на страна от тесните партизански страсти и сплетни, далеч от личните разправии, уличните псувни и неприлични изражения, уважаващ вкуса и съвестта на своите читатели, постоянно искрен и изразител на истината, може да намери поддръжка между нашето население.

Твърде дръзко би било да се мисли, че в три милиона българи няма да се намерят поне хилядо читающи, които да имат присърце повдигането на журналистиката у нас и които да желаят искрено да подадат ръка на всекиго, който би се заловил за такава една благородна работа.

Ние сме убедени, напротив, че такива читающи има много, много повече от хилядо, и това е достатъчно да ни даде сила и енергия.

Ние тържествено заявяваме, че при уреждането на „Балканска зора” няма да се ръководим от никакви партизански дертове и лични омрази. Далеч ще бъдат от нас клеветите и бъркането в частния живот на хората.

Като гаранция за това посочваме на обстоятелството, че, наместо да си наемем някой нещастен отговорник, който да е готов за 30 лв. на месец да лежи в затвора, ние взимаме на себе си всичката отговорност и пред общественото мнение, и пред закона.

Нашата цел ще бъде да дадем на читателите си, доколкото ни бъде възможно, по-избран и по-разнообразен материал, да ги държим в течението на всичките събития и явления по вън в политическо и научно отношение.

В нашите вътрешни, чисто политически въпрос ние ще се простираме дотам, догдето позволяват обстоятелствата и кризата, която прекарва България, или с други думи ще се поставим на чисто информационна почва - ще съобщаваме без коментарии известни фактове и събития, които е възможно да се обнародват, без да се побърка на българската кауза.

За по-леко четене и един вид развлечение, във всеки брой ще има подлистник, в който ще се печатат преводи от избрани чужди романи. Освен това ще има периодически отдел за критика и рецензия и един специален отдел за изменението на цените на по-главните вносни и износни стоки, курса на монетите и други някои въпроси, които интересуват търговците.

Сърбите, които в много отношения стоят по-ниско от нас, си имат свои ежедневни вестници. Нашето национално честолюбие би трябвало да ни накара да имаме и ние.

1 март 1890 г.