НОЩНА ЕЗДА
ОГНЬОВЕТЕ
Хей далече огньове над горите, -
аз не искам тука да осъмна:
във очите и в сърцето ми е тъмно,
а горят и мамят планините.
Аз ще ида, майко, дай ръката си -
потъмняла от тъга и обич
зарад мен. И тихо над главата ми
зашъпни молитва в късна доба.
Вкъщи остани и цяла нощ оплаквай, -
коня цвили, сякаш ми говори:
мойта смърт над село ме очаква -
змеят с вятъра се бият горе.
Нареди цветя покрай иконата,
и простила, майко, мойта младост,
ти разкрий на светията със коня
мъката на свойто бедно чедо.
И не питай повече, не питай -
аз ще ида - в огън да разсъмне.
Във очите и в сърцето ми е тъмно,
а горят и мамят планините.
БРОДНИК
Кой препуска зловещо из пътя? -
Гони вятъра черни дървета
и захвърлил далече полетата,
всички сламени хижи разкъртил.
Плачат бедни жени обездомени,
слепи старци нареждат над гуслите,
а летото - горчивия спомен -
е забравен в хамбарите пусти.
Кой лети? Сякаш вихър безпътен.
Гледай, вредом на коня следите
и в дъната на вирове мътни
светят златни искри под копитата.
Някой гони душата си в мрака
и се спира и пита пред къщите.
Трета нощ: утринта недочакал,
тъмен коня без конник се връща.
——————————
сп. „Хиперион”, г. 5, кн. 4, 1926 г.
