Борис Стоев Чолпанов, български военен историк, писател, публицист, журналист, редактор е роден на 1 декември 1918 г. в град София. Родът му произхожда от Копривщица. Завършва Военната академия „Г. С. Раковски” (1949). Генералщабен офицер. Участва в Отечествената война като командир на танкова рота (1944-1945). Заместник-началник на отдел в Оперативно управление на Генералния щаб; преподавател по тактика и военна история във Военна акaдемия; главен уредник в Националния исторически музей. По-късно работи като уредник във Военноисторическия музей, редактор в издателството на Отечествения фронт и във Военното издателство, уредник в Националния исторически музей. Пенсионира се с чин полковник от запаса. Публикува в списание „Български воин” и др. Автор е на петдесет книги и на около 1000 статии и очерци с историческа родолюбива тематика. Носител на 28 ордена и медала: орден „За храброст”; „Кирил и Методий”; „Червено знаме”, „1300 години България” и др., на Златното перо и почетен знак на Съюза на българските журналисти, на почетния знак на Съюза на учените в България, златна значка на Министерството на отбраната и др. Военен консултант на филма „Героите на Шипка” (1956). Консултант по военна история на енциклопедия „История на България”. Книги: „Нови войни - нови оръжия - бронирани войски и борбата срещу тях” (1945, със Стилиян Минев), „Руско-българско бойно сътрудничество и дружба в Освободителната война” (1955), „Героизмът на българския народ в освободителните Сръбско-българска, Балканска и Отечествена война” (1955), „Военна история и военно изкуство” (1956), „Александър Македонски” (1964), „Тревога - танкове!” (1965), „Дравската епопея” (1965), „Военното майсторство на българския воин” (1966), „Походът през Балкана” (1967), „И стоманата гореше” (1968), „Суворов” (1968), „Мечът на свободата” (за деца и юноши, 1969), „Безсмъртна епопея” (1969), „Хора и оръжия” (очерк, 1971), „Александър Суворов” (1972), „И ний сме дали нещо на света” (1972, 2000), „Векове от слава” (т. І - 1976, т. ІІ - 1981), „България през вековете. България днес - в слово, документи, снимки” (1981), „Българска военна история” (1983), „Славата на България. Историко-художествен очерк” (1985), „Каменните щитове” (1989), „Земя на световен кръстопът” (1993), „Българска военна история през Средновековието” (1994, с Димитър Ангелов), „Звездни мигове от нашето минало” (ч. І, 1994), „По бойните полета на войната срещу хитлеристка Германия 1944-1945″ (1995), „Звездни мигове от нашето минало” (ч. ІІ, 2000), „Звездни мигове в българското минало. Българският принос в световната цивилизация през Възраждането и съвремието” (2004). Умира през 2002 г.

Публикации:

За Борис Чолпанов:

БОРИС СТОЕВ ЧОЛПАНОВ (1918 - 2002)/ автор: Райна Каблешкова/ брой 87 септември 2016