ВЪРНИ СЕ!

Петко Тихолов

На стръмен и замрежен кръстопът
те срещнах и безпаметно залюбих!
Жена! - Недей отива във Градът -
там свойта младост и живот погубих!

Запри! - Недей отива в туй море
на смъртен грях, заблуда, скръб, падение.
Там всичко свято, всичко свидно мре,
потънало в порок и престъпление!…

Аз моля те, недей отива там -
във царството на вечните тревоги -
там всяка чест и красота е срам,
там властно бродят сенки с черни тоги.

Върни се! В тоз замрежен кръстопът
аз тръгнах нявга с вяра и надежда, -
но грабна и погуби ме Градът -
над който смърт и вечен срам поглежда.