Банко П. Банков

„Вкусът на болката”, Велин Георгиев,
в памет на моята муза, Снежана Пейчева,
Издателство „Нов свят”, 2015

Откъсите от стихове в опоетизираната прозаична тъкан на „нашия роман”, по определението на автора, вписват имената Велин и Снежана върху висок небосклон, където греят имената на Орфей и Евридика, Данте и Беатриче, Петрарка и Лаура, Бокачо и Фиамета и още, и още..

Такова сравнение може да породи резервираност у скептика, който не е чел стиховете на Велин Георгиев, един от най-талантливите днешни наши поети. Оня обаче, който разгърне някой от последните му сборници - „Часът на единака”, „Знак”, ще усети магнетична тръпка от среща с агресивносмислова, сложнообразна и същевременно - завладяващо четивна поезия; съвременна с главни букви.

Всеобемащото, скръбно, но овладяно и извисено чувство към прекрачилата в отвъдното негова духовна и физическа спътница носи внушенето на високи литературни образци: топлина на съпреживяното, тревожно предчувствие за надигаща се сянка, нежна грижа за немощния, палещата болка и скръбна самота след загубата.

Прочетете някои от сонетите на Петрарка и след това се върнете към поетичните фрагменти във „Вкусът на болката”. Формите, в които се изливат чувствата на разделените влюбени, са отделени от патината на седемстотни години, но посланията са еднакво пламенни или смирени, пропити от благородна обреченост, лебедова вярност до гроб.

Поезия - химн на възвишаващата връзка мъж-жена; прерастваща във взаимовръзката дух-материя. Порив на тленното тяло да обеме чрез разум величието на космоса, промисъла на създателя.

„Вкусът на болката”, е кълбо от срещи, мисли и чувства; преплетени нишки, изтеглени от различни гранчета. Можем да тръгнем по всяка нишка, да влезем във всяка история, опоетизирана или битово приземена.

Не всички делнични срещи по пътя на поета са еднакво значими, споменал е с добра дума герои, които би могъл да отмине. Но когато се върне в потока на чувството, осмислило творбата му, споделената болка се превръща в изтръгнат от сърцето химн на любовта.

Допълнителен щрих, който издига любовната болка над тривиалното е, че авторът провижда образа на загубената любима през текста на Пейчева „За болката и страданието - с отворени очи”, посветен на стиховете в проза на Елена Алекова „Гонене на вятъра”.

Тази конструкция отпраща не към банален любовен триъгълник, а подсказва възможността да усетиш духовната дълбочина у партньора си, през оценката му за другиго, чрез преклонението му пред таланта на друг.

Велин Георгиев, нежна душа у мъж, дялан с тежка тесла …