ЗА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
В първите си работи Димчо оставаше „здравият” човек, който разказваше на хората за външния свят с правилна реч и правилен стих. Но минаваха годините.
Многото бурени от изобилни дъждове не заглушиха класовете от нивата.
Идеята на зърното остана жива.
Класовете цъфнаха и дадоха златен плод. Някакъв световен трус раздруса окования дух на човека.
Разчупена е черупката на всекидневието и сляпото доверие. Излюпи се и изхвръкна из нея птицата на духа, на освободения човешки дух.
Роди се простият, истински човек.
Димчо видя живота и човека в неговото величие и нищета.
И пише в окопите край Солун „Тиха победа” - вижда и пише освободен, както пишат големите световни поети, както малцина са писали у нас…
в. „Литературен глас”, г. 14, бр. 525, 15.10.1941 г.
