Червенко Крумов

Каква ли странна люлка ни е залюляла…
В душата ти се втурна непознат до днеска звук.
Вали снегът. Огромна пеперуда - бяла, бяла -
понася те на сребърни криле. И ти си вече друг.
Вали снегът. Над толкоз думи премълчани,
над светли строфи, над угаснали следи.
Вали снегът. Над вчерашни и днешни рани,
над светещи прозорци, над заключени врати.
Страхливите и смелите са вече равни.
Тъй както равни стават пътищата, водещи до тях.
Вали снегът. Секундите изтичат бавно, бавно,
засипани от тънък звезден прах.
Вали снегът. Какво след тебе ще остане?
Вали снегът. Той ще затрупа всичко призори.
Вали снегът. Над ереси, над звания.
И в белотата му ще изгорим.