ПРЕДИМСТВО
ПРЕДИМСТВО
Предимство е да бъдеш неизвестен.
Един от всички, с редови статут -
свободно пееш бойката си песен.
Бедата е, че няма да си чут.
Сред врява на лъжци, добре позната,
ти с право си, но изводът е прост:
какво че имаш право, щом правата
се степенуват пак по чин и пост?
Но мачкан, недочут, неаплодиран,
запявай песента си вдъхновен!
Помни: боецът неизвестен спира
чак в братската могила някой ден.
ИЗНЕВЕРИШ ЛИ
Изневериш ли на любима,
си лепваш петънце в душата -
предупреждение незримо,
че появява се ръждата.
Изневериш ли на приятел,
петното става по-голямо
и няма вече вероятност
да се опреш на силно рамо.
Изневериш ли на идея,
петното носиш си открито.
Как да погледнеш ще посмееш
другарите си във очите?
Изневериш ли на родина,
дори да мислиш, че си същия,
знай, няма да ти се размине -
в петно самият се превръщаш.
ОСТАРЯВА ДУШАТА
Остарява душата. Усещам: и тя остарява.
А за тялото, зная го ясно: остарява и то.
Но за мене душата е важна. И тя беше права,
като казваше: „Ти ме пази, не ме питай защо.”
Аз прахосвах я щедро в капризни илюзии мои
и в приятелства празни, и в любови за ден и за два,
в преклонения жалки пред измислени, смешни герои,
и пред лозунги кухи с надути слова.
Късно, късно прозрях, отговорих на много въпроси.
Но защо ми е нужно това - качулка след дъжд?
Днес, измокрен до кости, участта си на възрастен нося
и мечтая живота си някак да повторя още веднъж.
Зная, тези мечти са миражи далечни, далечни…
А душата ми пак проговаря, за мен й е жал:
„Има смисъл, човеко, дори в пропиляното вече,
щом на два-три въпроса своя отговор труден си дал.”
АВТОГРАФ ЗА ВДОВИЦАТА НА ПОЕТ
Какво да напиша на първата страница?
Към теб или него слова да отправя?
С обични приятели просто е странно
един автограф да разделяш по равно.
Все пак ти си тука, в свят пъстър и шумен,
а той е самотен, а той се нуждае
по-силно от топла приятелска дума
и обич не може да вземе назаем.
И аз ще напиша три думи на него,
макар че едва ли той, талантливият,
той, който понесе венеца - трънливия -
на много обиди, лъжи, пренебрегване -
ще чака от мен закъсняло признание,
мехлем за зараснали вчерашни рани.
Ти, музата негова, скромна, без слава
животът му тука, сред нас, продължаваш.
И без автографа мой си талантлива,
щом носиш му кръста, додето си жива!
ЖИТЕЙСКИТЕ Й ДРАМИ СЕ ПОВТАРЯТ
Съседката от втория етаж,
макар съвсем да не изглежда стара,
натрупа с времето солиден стаж -
житейските си драми да повтаря.
Повторно на матура се яви,
когато беше още ученичка.
Повторно после влюби се, уви,
но изоставена бе втори път самичка.
Омъжи се повторно, ала пак
с едно кутре излиза на разходка.
Говори се: и вторият й брак
е в бурното море пробита лодка.
Одумват я в квартала. Но дали
тя заслужава тази нотка злъчна?
И нея сигурно сърцето я боли,
сигнали за съчувствие излъчва.
Все съдим някого, но нека разберем,
че има хора - като във хазарта -
с надеждата да разрешат проблем
изваждат вечно губещата карта.
Самотни в своя свят несподелен,
говорят с кучето си на квартална пейка…
Додето на вратата някой ден
единствен път се появи за тях жалейка.
ПРОПАДНЕ ЛИ ТИ ПЛАНА
В годините ти старчески пропадне ли ти плана,
не се отчайвай - имаш за друг живот покана.
Там духом ще живееш, а тялото остава
дарение от теб на твоята държава.
Макар че в тази криза тя също затруднена е -
земята й не стига за многото дарения.
Все пак ще го намести нещастното ти тяло
в едно парцелче скромно, по-малко от одеяло.
А за душата горе завивка е излишна -
сезонът е един, без снегове и киша.
С права са всеки пол и всяка възраст, раса,
най-важното - лекуват там, а няма „Здравна каса”.
И пенсии там няма за бивши политици-
живеят както всички електорални единици.
При президента всеки, учтиво щом почука,
отива, не го спират, тъй както на „Дондуков”
Държавният глава не се избира тайно.
Досещате се кой е, той служи всеотдайно
на земни и небесни, на живи и на мъртви.
И на паради танкове паветата не къртят,
че там са непознати човешките омрази.
Защо ще им са нужни тогаз военни бази?…
Говорих за живота, за онзи, предстоящия,
но ти си беден, казваш… Спокойно! Не се плаща
за входна виза там или зелена карта.
Отнася ти душата един служебен чартър.
И умно заявяват в прощалната тирада:
„Той в по-добрия свят заслужено попада.”
