ПЕСНИ
1.
Сутринта, когато се пробудя,
споменът за теб ще е угаснал,
кат лампада връх забравен гроб.
И ще се усмихна и почудя,
че денят към мене иде блеснал
във ръцете с рози - ален сноп.
Може би сърцето ще отрони
кат пещерен плач на сталактити,
закъснели, сетните сълзи…
Вихром аз кервана ще догоня
на възторзи, в бъдещето скрити,
след запели сребърни звънци.
2.
КРАЙ
На П.
Знам: скоро ти ще бъдеш един мъртвец за мене,
останал сред кервана на живи мъртъвци,
но струната на жалби в сърце не ще простене,
и няма да отида на гроба ти с венци.
Във здрача, рано паднал, над празник незавършен
захвърлих изумруда на твоите очи:
предпролетната буря цвят не един прекърши,
но все така се смее небето кат преди.
Сърцето ти, отдавна забравило възторзи,
поисках да разбудя в ликуваща мечта,
откъснах зарад тебе най-алените рози,
не жаля: други нови ще цъфнат с пролетта.
В небитието твое оставям те, презряла
мъждукащите искри на поминутна страст…
Пред мен море се багри в зората възсияла,
разгънало прегръдки от пурпурен атлас.
сп. „Листопад”, г. 11, бр. 9-10, декември 1930 г.
