Николай Зидаров

И тъй: ще се запомни оня сив,
съдбовен ден - вода и пръст разплакал,
когато ме откъсна полужив
от земните обятия Херакъл.

Сега кажете: аз ли - сляп и глух -
в нощта обърках своя бог и дявол?
Добре е, че съм жив, макар и дух,
горял и страдал, вземал и раздавал.

Превърнат от съдбата в блуден син,
към мен приятел хулна дума мята,
припомнил си, че имаше един
от пръст роден, но оскърбил земята.

Мъртвец дори, но пак съм аз човек
и срещата с Херакъл ще е кратка -
на тоя демон, жив и в моя век,
ще отмъстя за смъртната му схватка.

Пристигам (като буца пръст съм твърд),
закърмен от епохи земетръсни,
та никого Херакъл втори път
от майката земя да не откъсне.

Приживе ме заровиха без кръст,
без упокой и без прощално слово.
Но стъпил върху майчината пръст,
аз за разплата раждам се отново.