Георги Н. Николов

„Едикула” е нарекъл най-новата си стихосбирка Боян Ангелов, дело на изд. БОГИАННА, С., 2016 г. Тя е двуезична - на български и в английски превод, а енигматиката й е втъкана още в заглавието. Което според древноримската архитектура означава ниша в стената, предназначена за статуята на някое божество.

Това божество в книгата е пластично скулптираната Мисъл. Основана върху утвърдените принципи на човешкото съществуване - обществено и индивидуално, при сблъсъка между които избуява понятието „личност”.

По страниците нейният силует е моделиран сред хор от светлосенки. Апологети на вечните, неприземени понятия за живот и смърт. Любов, очакване и умора.

Пулсиращо бягство от нещо интимно, или емоционален щурм на същността му. Материята и духът, от които сме изваяни по волята на Създателя, взаимно се допълват в полюсната си противоположност. Олицетворяваща едновременно тленността и безсмъртието в общия си път.

Докато телесната ни броня отпътува нейде с ладията на забравата. Стиховете са послания - изповед. Алегорични истини в кодекса на одухотворения разум.

Който подсказва, че нищо в битието ни не е вечно, освен времето и пространството. Че от скалата на моралните ценности непрестанно нещо увяхва и отпада, отстъпвайки място на нови скрижали.

Всичко това - върху фона на паралелни светове. Всеки със своя узаконена формула за смисъла на съществуването си върху безкрая на космическата магистрала. Изгубен в нейната зрима необятност, човек е сякаш беззащитен и силно уязвим.

Затова търси сигурност в изграденото върху жизнения си опит собствено „аз”. Търси разбиране и взаимност. Очаква обич и дарява обич. Разговаря с древността, за да полети в бъдещи години. Често се разочарова и притихва, смирен от обстоятелствата.

За да може, в разговор с мълчанието, да прозре следващите тайни в лабиринта на собствената си орис. И да реши дали ще продължава напред. Ще прости ли причиненото му от някого огорчение, или ще застине в хербария на отчуждена студенина. При всички случаи обаче, е възможен изход:

Обратните посоки са делими
единствено от болката сърдечна,
която за раздялата напомня.         „Аквариум”

Боян Ангелов е доказан майстор на философска лирика. Новата му книга отново илюстрира дълбокото му познаване на хорската психика. И правото да бъде наш водител сред виртуалната реалност, съграждаща стиховете. Защото човек е неспокойно създание.

Люшкано между теистичната непогрешимост и земните съблазни на плътта. От своята зора, до урбанистичните декори на „Едикула” в ХХІ в., то създава цивилизация, за да я разруши и осъди на забвение. После, чрез новите поколения, да я преоткрие и въздигне до пример на подражание.

Делата му са пример за непоследователна праволинейност, пред олтара на която някой трябва да се жертва. Най-добродетелният „грях” обаче, е способността му да мисли. Велика дарба, чиято енергия понякога ни тласка към кръстопът между доброто и злото.

Какъв избор ще направим, поетът оставя на нас самите. Но внушението, че е вододелен, той също вплита в изящните си творби…