СТИХОВЕ
***
Не съм поет. Но от света
откак се ти, дете, изгуби -
злочестият ми дух се влюби
в безмълвието на нощта.
Тогава скръбни стих след стих
спохождат ме и отминават,
и аз, за да не се забравят,
тетрадка малка си съших.
„Некролог”, 1931
——————————
***
Поезия ли е това,
се пита драгия читател.
Аз само ще му промълвя:
как ми олекна на душата!
„Тъга”, 1938
——————————
***
И прост е моят стих, и няма в него мисъл,
и пиша аз. Защо? - Не зная. Тъй, без цел.
Едно аз знам, уви: каквото съм написал,
написах го с кръвта на моето сърце.
„Тъга”, 1938
