Д-р Христо Гюлеметов

Разгърне ли човек и първата книжка „Некролог” и втората - „Тъга”, все едно и също чувство на бащина обич по загубена свидна рожба изпълня всеки стих, граничещо с безсмъртието

Борис Бакалов е поет от първа величина. Надарен с голяма ерудиция, придобил висока култура, от неговия стих лъха едно чисто чувство. Неговата тъга е тъгата на хиляди родители, изгубили преждевременно своите деца; неговата болка е болката на всичко живо, изпитващо загубата на най-скъпото и свидното в живота.

Не наблюдаваме ли как лястовичките пазят своите рожби с риск на живота си! Не виждаме ли нежния цвят на цикламата да свива листчета пред настъпващата буря.

В световната литература са редки случаите на автори, ръководени само от едно и също чувство. Като Беатриче, неугасимата скръб по покойната дъщеря води автора по потайните кътища на човешката душа и изважда той из нея бисерите на страданието.

На улицата, по полето, в планината, при морето, вкъщи - навсякъде Борис Бакалов вижда да блуждае над него духът на Агнеса, който го изпълня със странни мисли, намиращ едничката утеха да ги записва на бели листи.

Като заприщен бент набралата се тъга душата на поета търси място да се разлее и ето - всяко едно негово стихотворение е израз на тази скръб, чисто като планинския поток, силно като божието слово.

Досега българската лирика познаваше само стихотворението на Иван Хаджихристов „Анна” на неизплакана скръб. Сега имаме „Беше топъл юлий” на Бакалов.

Пред читателя оживява победната картина на смъртта, грабнала жертвата си и склонилия глава живот, който възпява своето безсилие.

Средствата, с които Борис Бакалов си служи да предаде настроенията си са прости, но затова пък силни.

в. „Литературен глас”, г. 11, бр. 406, 26.10.1938 г.