Недялко Бакалов

Мине, не мине време - току неизчерпаемият като стар пчелен кошер Петър Ванчев създаде поредната - този път литературна, мистификация, в която главен герой е той самият. Предпоследно от горния праг на вратата в къщата, в която държи пчеларските си консумативи, върху главата му се бе посурнал смок. Влечугото доби постепенно митологични размери, жълта медия направо го представи като някаква нашенска анаконда от каменистото село Елена. Около Ванчев винаги е интересно. Ако случайно не е, Пешо се погрижва да стане.

Така е и сега, когато на пазара се появи тънкото, но твърде поучително книжле „Житие Петра”* с автор Питър Пол. Това е англоезичният псевдоним на хасковския творец: не върви житието на Петър да е писано от самия Петър! В началото се уточнява, че заглавието е част от библиотека „От трън на глог”. Трънът със сигурност е магарешки, от такива Ванчев прави прочутия си мъжки мед, от който на жените набождат мустаци. За глога предстои да се уточни син ли е, или червен. Случаят е като с Дилов-син.

Житието на многострадалния Петър следва изпитаната схема на този добре разработен жанр от агиографската литература. В скоби е изведено, че текстът е под редакцията на академик Софроний Врачански. Рецензент пък е доц. д-р Георги Граматиков (Пак добре - можеше да е Владислав Граматик.). Троицата завършва със зографа Владимир Димитров. В крайна сметка се е получила книга, която само на пръв поглед изглежда забавна.

Мнозина знаят, че Петър Ванчев се е родил преди 61 години в село Елена. За пръв път в „Житие”-то се изнася неизвестният на литературознанието факт, че бъдещият поет до последно е държал дясната си ръка свита в лакътя и по тази причина със зор излязъл на бял свят.

Жестът е симптоматичен: още в ембрионалното си развитие бебокът е тренирал писане. Следва втори, още по-знаменателен факт - отрокът изплакал в плацентна ризница. По това заприличал на Наполеон Бонапарт и на Валери Станков. Следват нови и нови житиеписни разкрития. Особено ни впечатли едно от тях, свързано със селската фауна в преждеспоменатото Елена: „Затуй и до сих пор врещя като коза, блея по овчи и кудкудякам стихотворно.” Пешо, ама ти сериозно ли?

Войнишкият период в живота на многострадалния Петър е описан по такъв неподражаем начин, че просто трябва да бъде цитиран: „… Подир туй бях заточен в Сеймен Търново (днес Симеоновград, бележка на рецензента.) Там робувах на пост, пих газ от войнишка манерка, щото я взех за вода, ядох чорба от коприва с гущери и пазих южната ни граница от турски сериали, ама не можах да я опазя.”

Студентският раздел в житието носи поредно откритие, в него става дума за известната книгоиздателка Божана Апостолова, „що нявга ядеше хляб с оцет, а сега влачи синджир златен на врата си демократски…” Да-а, неведоми са пътищата - и Божии, и Божанини. В този период на зрелия застоен социализъм Ванчев дисидентства пред самия Огнян Сапарев, титулуван неизвестно защо „протосингел”.

Ако Сапарев е бил протосингел, то митрополит се пада да е първият секретар на ОК на БКП в Пловдив - Иван Панев, Дража Вълчева или Пантелей Пачов, изберете сами.

Дисидентски стихове на многострадалния Петър от този мрачен период: „Мое прехвалено време - мелница на атеизма. Знай - не всички трупове са стъпала към комунизма!” Заради тях, според автожитиеписеца, Сапарев станал Напарен.

Критики отнася и демокрацията, наричана от Ванчев кой знае защо „педерастко време” и възпята в нов вариант на молитвата „Отче наш”: „Насъщния хляб дай ни днес и прости дълговете ни, както ние прощаваме на фалиралите банки… И не въведи нас в изкушения по европейските фондове.”

Житието привършва в минорен тон, обгърнато от сладникавия кадеж на пчеларската пушилка. Пред очите ни се изнизват тези невъзвратими 61 години и последните близо 27 от тях. „Линее нашто поколение” - би могъл да проплаче Ванчев като един нов Вазов.

Оставяме го да стърже восък от рамките с надеждата да напълни тир и да го изнесе в Германия за по 20 евро килото. Докато стърже восъка, мисли смирено дали да каже всенародното „Господи, помилуй!” Или ангелски да запее: „Многая лета!” на плебейската демокрация.

„Трябва да си представяме Сизиф щастлив” - казваше за случаи като този Албер Камю.

P.S. Ако този текст ви е заинтригувал, вероятно ще поискате да си купите „Житие Петра”. Може и да успеете, ако срещнете хасковския Джони Уокър - Коцето Бояджиев. Улесняваща информация - към 11.30 се навърта около „Кауфланд”. Книжлето върви 2 лева, за Коцето остават 50 стотинки. Рецензентът пък се е пазарил за 2 буркана мед. Може и да е мъжки - мустаци си имам, брада тоже. Даже е и побеляла - не от хубаво.

*Питър Пол, „Житие Петра”, сатиричен летопис, ИК „Женда Х. Н.”, 2016