Георги Н. Николов

Поетичната антология „БЪЛГАРИЯ - ЛЮБОВ” е отпечатана в издателство „Български писател”, С., 2016 г., а нейни съставители са Боян Ангелов и Атанас Звездинов. Тя съдържа творбите на 163 автори, започвайки с емблематичното стихотворение „Татковина” на Петко Р. Славейков

„Преминали през различни изпитания, поколенията български поети преодоляват лишения и опасности, но не изменят на своите копнежи, защото имат велики примери за подражание и достойни обекти за своята обич. Думите, като небесен свод описват онова, което не могат да ни разкрият нито звуците, нито багрите с техните нюанси.

Поезията е възвишена магия и успява да одухотвори въображението, дава му плът и го кара да полети из тайнописите на съдбата. Но няма нищо по-възвишено от съчетанието между стих и музика, между звукопис и пространствен образ” - отбелязва в едноименния си увод Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели.

Книгата става факт в трудно време. Когато на фона на редица политически, икономически и социални трудности страната ни е подложена и на безпрецедентно духовно вмешателство. На опити за размиване на националната ни идентичност и замяната й с неясни евроатлантически и уж световни ценности. На загърбване на историческата ни памет. И дори на опити за замяна на кирило-методиевските знаци с латиница.

Кой може да се възправи срещу мътните потоци на чуждопоклонството? Разбира се, творците, взидали в гранитен спомен блестящите си пера и дали с това пример на неизброими нови поколения. Подарили живота си на родния край в дни на отпор срещу чужди нашественици и наши продажни слуги.

Страната ни е безценен гранитен къс от сърцето на планетата. Равнозначна на държавите, пръснати по всички континенти. И достойна за преклонението, което й дължим, както възкликва патриархът Вазов с безсмъртното „Де е България?”

Дето ази и да трая -
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра.

А любовта? Какво е любов? Може ли тя да бъде вместена в едно, макар и най-мъдро определение? Разбира се, не. В цялата многозначност на интимния спектър се възражда човечеството. Бълбука радостен смехът на децата и безкрай млади люде докосва ръцете си със свян.

Едва ли има по-велико чувство, освен патриотизма. Обикновената личност става благородна и открива в себе си неподозирани дълбини на искреност.

Възвишената пък полага цялото си същество пред храма на своята обич. Пред иконата, вдъхновяваща мислите за добри подвизи. За вдъхновени химни на споделените чувства, или на тежка самота пред разрушената взаимност.

Любовта е полет, „уловен” в кристални думи. Стръкче цвят, поднесен с плам и трепетно очакване. Първа целувка. И тържествен звън на камбани. А защо не, чрез пламъка й и победа на тленното у нас над Смъртта, според песните на Теодор Траянов?

Вълшебен кораб чака те за път,
кръсти го ти с всевечното си име!
И нека смели знамена звънтят
през бурите на вси грядущи химни,
през ужаса на твоя земен път!      „Към любовта”

Антологията е чудесно илюстрирана и излиза със съдействието на Алианц България. Тя е свеж ручей сред полето на съвременното ни книгоиздаване и красив подарък за ценителите на българското поетическо изкуство.

Дава много литературна информация и възражда имена, които не трябва да бъдат забравяни, а изгражда мозайката и на съвременни техни следовници.

Заслужава си да я разгърнем - по страниците й, върху ласкавата гръд на нашата България ни очаква магията на любовта…