Георги Н. Николов

Неотдавна председателят на СБП Боян Ангелов публично сподели мнение по повод разразилата се срещу министър Вежди Рашидов остра медийна кампания.

В текста си Боян разказа какво прави Министерството на културата за българските писатели. Какво предстои да се направи, а още - какво засега е пропуснато и поради какви причини.

И веднага шепа люти критикари нададе във Фейсбук „пророчески” вой.

„Ето сега например разбираме, че имало и действащ Съюз на българските писатели!? Няма майтап. С председател и така нататък” - иронизира Захари Карабашлиев и цитира Георги Марков, че Съюзът на писателите съществувал, за да пречи на създаването на истинска литература.

„Писатели имаме, но Съюз на пишещите нямаме. Имаме организирани комунисти и още по-организирани бездарници” - констатира Румен Леонидов, а Валери Станков допълва: „Писателите не ближат задници, още по-малко, ако задниците са министерски”.

В текста не се уточнява какво именно е полезно да ближем и сам той какви предпочитания има, но нейсе.

Всички и други подобни писания, обаче, са чиста ария на клеветата и съзнателно, или не, безпардонно обслужват нечии интереси.

Да осмеят Боян Ангелов, който „бил сръчкан” да напише своя текст-защита и се продал на власт имащите (вижте Съюзът какъв мекушав председател има).

Да представят пред обществото СБП като умираща структура, която не прави нищо за бедстващите свои членове. А е явка на фанатични болшевици, развяващи червеното знаме с мечти за нов Коминтерн.

Защото не милеят за евроатлантическите естетически ценности, а явно и не четат с възторжен грак писанията на въпросните протестъри и тям подобните.

Не твърдим, че с изявленията си техни милости наливат, поне част от тях, блатна вода в мелницата на разни странни фондации.

Играещи ролята на проказа за съвременната българска духовност и правещи всичко възможно националната ни история, идентичност и култура да бъдат загробени.

Нито пък, че търкат гащи в платени ТВ предавания по различен някакъв критерий, освен със смайващи лични дарби. Нито пък - че книгите им виждат бял свят поради нещо друго, освен големия читателски интерес.

При тях, видите ли, всичко е честно, открито и достойно, моралът - на висота. Ругатните пък - индулгенция за по-нататъшни назидания, нравоучения и поучения. Как аджеба трябва да възприемаме, а най-вече - да осмиваме постъпките на хора като Боян, имащи морал и лично достойнство. Които в наше време никак не са много. И на кого е практично да служи българският писател, кланяйки се ниско до земята…

Истината е друга и болезнено ясна. Тя лъсва, щом прозрем кому пречи нашата творческа организация. Още от 1989 г. досега на някои съчинители никак не им се ще да съществува авторитетен, какъвто не е преставал да бъде, Съюз на българските писатели.

Критикуват го за щяло и нещяло, искат да го разцепят.

Надничат във финансовите му работи или търсят кривици, които да тиражират злостно в медийното пространство. Демек - ако аз бях начело на Съюза, е-хей, по пари щяхме да ходим!

Да, болните от вождизъм не са малко. Както и другите, уж неоценени по достойнство. Или неприети за членове, защото не отговарят на високите критерии за това. Или просто празните дърдорковци. Както и част от членовете, искащи той да бъде за всеки при поискване безкраен, безотчетен, тъпкан с армагани брашнян чувал. Ако можеше да си сменяме председателя през седмица и всички да се изредим на поста му на ротационен принцип, добре би било. Да, ама не става.

Затова пък е факт нещо друго. Че Съюзът оцеля и оцелява през много трудни времена, в които някои формации са може би спомен.

Членската му маса се подмладява, а творци от различни поколения съжителстват приемствено, с обич към България и страдалния й народ. И все повече и повече автори, макар засега още трудно, стават познати на читателската публика и в други страни.

Това вбесява редица „културни” дейци, цицащи вдъхновение от касата на чуждестранни асоциации, странновати общества и други неканени псевдоприятели.

Кой да обслужва интересите им винаги ще се намери - срещу пари, евтина слава, или пък всичко накуп. Съюзът е заобиколен от скрити и явни „доброжелатели”.

Нищи духом, притежаващи злоба и завист в безкрайни количествени измерения. Изпечени пъпосмотрители с неолиберален апетит и щастливо смайване пред гърбавото си „аз”. Предполагам, подхранвано и от зле прикрити комплекси.

Уважаеми хулители, зарежете съскането! Оставете проблемите на Съюза, ако има такива, на самия него. Без да визирам конкретно никого с казаното дотук, мисля, че е по-здравословно да се дръпнете от възходящия му път към още по-достойни дни и години.

В мрака на собствената си духовна нищета ще намерите други теми, с които да си пълните търбуха. Не издавайте в големи тиражи книгите си - по българските магазини се продава тоалетна хартия на рула.

Ако още можете, макар да не можете, опитайте се да бъдете добри българи на духовното поприще. Пейте за родината си, а не за чужди краища, от които се връщате, с право неоценени, като мокри кокошки.

Открехнете прашните двери на родовата си памет, хванала услужлива паяжина и глухота. Дайте на господарите си, ако имате такива, тридесетте сребърника, с които ви купиха или по-добре им ги хвърлете в лицето.

Прогледнете за потребностите на народа си, а не ближете подметките на първия срещнал ви хитър „меценат”.

А на мрънкащия съюзен колега ще издам чутовна тайна: Братко, членството е доброволно, никой не те държи насила.

И ще добавя в перифраза - не питай какво е направил Съюзът за теб а кажи какво ще направиш ти за Съюза. Стори го честно, с ръка на сърце…