Атанас Славчев

На Ангел Христов

…Много са хората. И цветята. И парите до него. Нима на учител може с пари да се отблагодариш? На село изпращачи освен близки са съседи, наборите - те идват задължително, приятели. И… до тук. За учителя - всички…

Погребваш учител на село - той не е човек. Другите да съгрешават може, да се поправят. Да не се поправят. Учителят на село не може да съгреши: чужда жена да погледне, а учителката - чужд мъж. Да не го одумват него, учителя.

Другите могат да се глупаци - стига да искат. Да се правят на глупаци - колкото щат. Па макар и “по-учени”. Може да се истински глупаци - простено е…

На учителя не се прощава. Като светец да е. Ако може: да не е евнух, да не е мъж. Ако може и жена да не е, не и хермафродит - да е учител…

Той не трябва да яде много, да пие, не му се прощава - да пуши… Да му се напомня - и Левски е бил учител, патриот, трезвеник.

И учителят - е един Левски. Товарът на учителя - да си го носи сам, учител е.

Погребаха го, него, истинския. Малко са годините - само три над шейсет.

При разпад - преди Нищото - тялото се пръскало според броя на порите. На безброй - макро и микро частици.

Учителят, макро и микро част от себе си - раздал е приживе…