Драгни Драгнев

Познавам Валентин Шалтев от Балчик и като художник, и като поет. Спирал съм поглед върху много негови картини.

Чел съм стихотворенията му през годините. Никога не смогнах да определя кои творби носят по-голяма художествена сила - в живописта или в поезията. Стигах до извода, че не е необходимо съпоставяне. Изкуствата са симетрични, живеят в хармония.

И при художника, и при поета Шалтев сетивата са взаимни. В художествената галерия на Добрич той представя едновременно новата си изложба и стихосбирката си „Живот на карта”. Имам намерение да дам израз на мислите си за изложбата.

Картините, казано направо и набързо, според мен, са абстрактна живопис. Или може би по-вярно - картини в абстрактен стил, близки до модерната живопис. Това дава на зрителя свобода и възможност сам да тълкува и оценява изображенията от своя гледна точка.

В стила на Шалтев, между другото, многократно навлизат конкретни и реални форми и силуети, фигури и знаци. Така живописта не губи привлекателността и вълшебството си.

Този танц на четката, тази люлка на цветовете предизвикват и ускоряват възприятията на зрителя. Техният темперамент го сближава с майсторския рисунък в ареала на художника. Дори го обливат с красота, говорят му за богат душевен мир.

Територията на Шалтев, макар и заключена в рамки, възражда и одухотворява природата на морския бряг, на крайморската среда и живота в нея, на обкръжението на човека в тази среда.

Застанал пред картините вглъбен и умислен, зрителят има усещането, че художникът занича отвътре навън, от морето към брега. Вероятно това, в известна степен, определя и абстрактния характер на неговата живопис.

В този аспект, от друга страна, не може да се смята, че е художник-маринист, който изобразява в платната си морето. Колкото и дъхът и духът на морето да се долавят навсякъде.

В крайна сметка, като съберем в окото си всички картини, цялата изложба, комай се получава една фантастична приказка. В тази приказка се срещат реалност и фантазия, илюзия и действителност.

Трептят цветовете на една амалгама от човешки чувства: радост и тъга, болка и утеха, любов и омраза, чест и лицемерие, блян и отчаяние… В същото време някои картини носят самостоятелен сюжет, отличителен епизод от живота в крайморския град, пъстротата и многоликостта на крайбрежната ивица, клоунадата и гротеската на днешния ден и на времето, в което живеем. Това са извивки в художествената мисъл на Валентин Шалтев и поетични метафори на въображението му.

В края на краищата излиза, че Шалтев рисува света и не мисли, че наближава краят му, както гадаят библейските автори. Както предрича и ни стъписва античната митология. Неговата живопис е пълна със светлина и сияние, с надежда за живот и бъдеще.