Емил Симеонов

Денят ръждее в циферблата
между стрелките му заклещен.
Каишка е нощта позната.
И значи е един и нещо.

Не искам и да се отскубна
от смут, от препирни, от грешки.
Нощта като деня е трудна.
И значи е един и нещо.

Кога да хукна да погаля
и с ласка там да съм посрещнат.
Отдавна всичко е заспало.
И значи е един и нещо.

Остава ми да се залъгвам,
че си живея по човешки.
И че нощта не трае дълго.
И значи съм един. И нещо.