Красимир Власев

На Добри Жотев

Тревясал селски
кръстопът
под брястове високи…
Там тъмни коловози спят
в четирите посоки.
Без указателна стрелка
и пътеводни знаци -
през него босият селяк
като през двор е крачил.
Каруца скърцала, мучал
рогатия добитък,
когато към пазара
с жал
стопанинът го тикал…
Живее в моето сърце
кръстовището мило,
разперило в праха ръце
като
съборено плашило.

1988