ДЕЛНИЧНА ЛЮБОВ
ДЕЛНИЧНА ЛЮБОВ
Минавам покрай вас залюбен -
но спреш ли миндални очи
по профила ми тъй загубен,
носа ми дръзко де стърчи -
отправящ поглед в небесата,
витаеш в земния лазур,
и слушаш тихо дървесата,
обвити от мъгла ажур.
Калта ме влачи в черни бездни,
краката ми потъват в миг,
и аз се мъча безполезно
с проклятйа злобни на език.
А ти се смееш и смехът ти
опива ме като абсент,
и бели ангели в душата
възпяват чудния момент.
И, отърван от кални бездни,
поглеждам те хрисим и благ,
но погледът е безполезен -
ти в другиго се взираш пак.
Тъй месецът във отражение
поглежда в езерни води,
и след безплодно поражение,
над други езера блести.
——————————
сп. „Маскарад”, г. 1, бр. 5, 17.12.1922 г.
СЛЕД ПОЛИЦЕЙСКИЯ ЧАС
Небето със облаци черни забули се,
земята почива под снежен покров.
Самотен - забързал из тъмната улица -
аз мисля за мойта умряла любов.
А помня - то беше през летните месеци -
ти любеше моето чисто сърце…
Банкерът Горанов над тебе надвеси се -
ти мигом от мене отвърна лице.
Кажи ми - защо ме отхвърли от себе си?
- Затуй ли, че мойта безбрежна любов
на теб обясняваше звездните ребуси
на вечен, далечен и свят славослов?
Без жалост защо ме покити в градината
на черна неволя и тежка тъга?
Нима любовта без ласки отмина те?
Нима те не галих със страстна ръка?
Цинично говорят на злото езиците -
че уж те Горанов откупил до грам;
от хорската клюка жестока пази се ти,
пази се от тези търговци на срам.
Хай, дявол - в снега ми остана там ластика,
повърнах се бързо и пак го обух,
но близо пред себе си грубо дочух:
- Я, хайдете, малко със мене, в участъка!
——————————
сп. „Маскарад”, г. 1, бр. 6, 7.01.1923 г.
ЗИМНА ВЕЧЕР
Вечерният час прозвънна
с нежността на сребрен сняг.
Ято гарвани, със грак,
в далнината в миг потъна.
Върху мъничкия град
пада вечер здрачна, зимна.
В мене мисълта интимна
пак рисува образ свят.
Милван от сребриста вечер,
дълго се разхождах сам.
Догоре купнеющ плам,
уморен да чака вече.
Тихне сребърната степ.
Вихърът завива песен.
За към къщи свих, унесен
с мисълта по теб, по теб…
——————————
сп. „Маскарад”, г. 1, бр. 15, 11.03.1923 г.
Стиховете са публикувани под псевдонима Лорд Палмин.
