Георги Драмбозов

Изтъкан от поезия, дарен с иносказателен, пределно лаконичен и метафорично образен език, поетът Людмил Симеонов не е от тези творци, които робуват на количеството.

Имам чувството, че в потайните рафтове на несъмнения си поетичен талант той е скътал наброските на десетки, може би на стотици, стихотворения, които чакат да видят бял свят.

Но поетът е перфекционист в благородния смисъл на думата и няма да даде за печат нищо докрай неузряло и до блясък нешлифовано. Чужди са му повърхностните измерения на днешната евтина популярност, той изстрадва и съпреживява всичко, преди да го поднесе на Н. В. Читателя.

Говоря за високо интелигентния читател, у когото е „имплантирана” фината мембрана, чувствителна за поезия. Людмил Симеонов иска директно да докосне тази тънка емоционална мембрана в душата на своя читател и не пише за слава, а по вътрешна неотменна необходимост.

Това е той, човеко-поетът Людмил, гордея се, че преди близо четири десетилетия съм го срещнал да броди замислен по дунавския бряг - една съвременна самоходна проекция на героя на Сервантес, който често го навестява.

Даже си мисля, че Дон Кихот лично му е завещал и щита, и копието, и своя Росинант, за Дулсинея не съм сигурен. Дулсинеите обикновено отиват при Санчовците…

Тази неголяма по обем, а по съдържание лирична книга поетът е онасловил „Сбогом, Дон Кихот”, разделил я условно на два цикъла: „Изход” и „Прошушва дъжд в тревите”, и се надявам, че у читателя ще остане поне ехо от чувствата и лиро-философските внушения от неговите стихове.

Такива са: „Сбогом, Дон Кихот”, „Минута с Левски”, „Поети български”, „Селските жени”, Мама бере цветя”, „Среднощен гост”, „Лястовици” и др. Биx искал да завърша тази своя „интродукция”, преди да разтворите за пръв път книгата и да се потопите в поезия, с прекрасното четиристишие от „Среднощен гост”, когато наближава този гост - дъждът да си отиде:

„Така ще се изнижат часовете
и ще си тръгне той, и ще остана
със сенките на мъртвите поети
в нощта, с дъждовен шепот разлюляна”.

Ще бъдеш за завиждане, Читателю, когато споделиш такава нощ с Поета!

Людмил Симеонов, „Сбогом, Дон Киxот!”, стиxотворения, изд. „Фабер”, 2016