Георги Н. Николов

Български предания от Родопите и отблясъци от съвременността си дават среща в новия сборник на Димитър Златев - „Женска рожба” (1).

Героите от историческите редове са кротки, препатили планинци. Заедно с „днешните” - неудачници, екскурзианти по неволя, мамени съпрузи, специалисти по „тънката” част, кариеристи, те спояват основите на гражданската пирамида у нас в различни години.

Шепата разкази приличат на фотоалбум, в пожълтелите дебри на който скитат обикновени хора. Трохи от сивата тълпа, изпълваща битието от зачатието на света. Но зад уж познатата им маска се крие мъничка вселена. Строго индивидуална, често трагична, залутана в мъгливата проекция на неясна орис.

Тя ще бъде разгадана единствено върху хоризонта на времето и тогава всеки ще докосне плода на своите копнежи. С тихо доволство от изминатия в кръговрата на дните път. Може би с протест или горчилка сред хаоса на абсурдна реалност.

Или с християнска прошка за лица и събития, захвърлили персонажа извън чертата на разумното съществуване. Авторът не търси глобални истини за ролята на човека в планетарен мащаб.

А разсъждава върху механизма на скритите сили, определящи мястото му в обществото. Това е театър на непредсказуемото социално домино. В което понякога ни се дава възможност да отгатнем следващите ходове на съдбата.

По-често обаче оставаме стъписани от нейните повели: в „Декораторът”, „Случаят Севдалин”, „Ограбен живот”, „Осланена илюзия” и пр. Всички творби в сборника носят свое послание, но и въпрос: „Трябваше ли да стане именно така?”

Част от тях са с отворен финал. Внушаващ, че все пак, понякога, можем да „впрегнем” връхлитащите събития за друга развръзка - в полза на околните и за наше тихо семейно щастие.

Или пък - в „Добра войвода” и „Женска рожба”, че любовта не се подчинява на верски различия, заповеди, насилствени решения. Че й трябва свобода, за да съгради свой интимен храм на щастието.

В който се разбиват мътните вълни на материалното и пресметливите щения. На лукавата „добронамереност” и зле прикрита дребнавост. Подчинени уж на морал и нравственост, тълкувани превратно от доморасли инквизитори…

Много и актуални са темите, втъкани от Димитър Златев и в тази му книга. Много - кръстопътните дилеми. Могат ли да бъдат примирени минало и настояще, щом болката от толкова скършени надежди продължава да крещи?

Трябва ли да отстояваме вечни идеали, след като биологичната ни същност е подчинена на тленното? Наистина, защо се раждаме, предварително обречени на смърт? Какъв спомен да оставим, та поколенията да ни помнят? Защото, колкото и да е странно, повече се помнят тираните, отколкото безименните добротворци. Отлетели във вечността, дарявайки на непознат странник и сетната си риза…

Димитър Златев е сред българските творци, потапящи перото си в „обикновеното”. В реализма на делника, който, оказва се, съвсем не е еднозначен и банален.

Моделиран вещо в цветни сюжети, привличащи вниманието на читателската публика. При това - в многопластов философски контекст. Защото всеки от нас е мислеща загадка, към която трябва да се подходи с доверие.

Това е сторил и авторът, поднасяйки ни увлекателни, задълбочени страници. Нещо, към което се стреми всеки творец, нали?..

————————

1. Смолян, Зеа-Принт, 2016 г.