Димитър Аджеларов

Знае се, че историята не е учителка, а наставница на живота; тя нищо не ни учи, а само наказва за незнанието на уроците”. Наказва, но не лошите ученици, а тези, които са вярвали в истината и правдата…

Един такъв урок е първият опит в нашата история да се установи народовластие, макар и короновано, каквато е била властта на цар Ивайло (1277-1280).

Известно е, че той свършил работата на една власт, която била изпуснала юздите на управлението… Защото държавата все повече затъвала в икономическа безизходица, от несправедливостите в обществения живот, от нашествието на татарите.

Народният цар влязъл тържествено в столицата, коронясан бил като съпруг на царицата… И докато демокрацията си стъпи на краката, византийската интервенция поставила пред нови изпитания държавата - Ивайло повел верните си войводи Момчил, Куман, Дамян и др. с армията и тръгнал на бой…

Останалите от неговите хора, които заменили меча с лъжицата, вече били изпаднали в приватизационни сделки, корупционни схеми и конфликт на интереси… Нещо повече, след като от войводи се превърнали в олигарси със солиден кворум в болярския съвет, избрали свой човек за цар - Георги, един от предишните, който се съгласявал във всичко с тях…

И когато победителят от славния поход срещу интервентите се върнал, спрял пред затворените врати на своята столица, а онези, хитреците, му показали един пръст… Нали нашият мъдър поет Стоян Михайловски беше казал, че „властта е хан, в който хитреците заемат най-разкошните салони”?

Така преди много векове под знамето на народовластието, сиреч „демокрацията”, се възцарило управление на олигарсите (цар Ивайло емигрирал и загинал), които подредили угодни на тях пластове на обществото и макар че „преуспяващите негодници са нетърпими” - според Есхил, те успели и капитал да изнесат, и резиденции да си построят, и хотели да вдигнат на морските скали…

И тогава се оказало, че нито Георги Тертер, нито друг от изредилите се държавни глави, са били в състояние да поставят държавата на краката си.

Защото всеки властимащ забравял за такива „изветрели” понятия като отговорност и дълг пред народа, гледал на родината си като на безстопанствена нива, от която всеки си вземал…

И нещо повече - България изпаднала под татарска хегемония и за черешка на тортата, нашите „народни” държавници избрали за цар татарина Чака, което станало през 1299 година след Христа.

Един урок от историята, забравен от едни, незапомнен от други…