Георги Н. Николов

Митичният Рог на изобилието, скъпи граждани и милички бабички, отново си показва рогата. Като сериозно заплашва да лее щастливи сурогати над дръгливото българско племе.

Маскиран като Националния ни осигурителен институт, той оповести: „Към 2040 г. средната пенсия ще бъде 902 лв., а през 2060 г. ще надхвърли 2000 лв. Тогава средната заплата ще бъде 5754 лв.”

Има и още радостни статистики. Но и тези стигат за всенародни тържества, в които „старци се молят Богу горещо, жените плачат, пищят децата…”

Очаква се отишлите си без време в отвъдното нашенци - от недояждане, болести, крещяща мизерия, стрес, лекарска алчност и битова престъпност, също да възкръснат за благинките. Получавайки карт бланш за тях от Министерството на откровените фантасмагории.

Изпод чиято административна шапка-откачалка и сега надничат всички останали министерства. Снасящи само информационни кьорфишеци на топящото се местно население: за стотици хиляди чужди туристи, за евтин ток от дървеници, обединяване на здравеопазването и колбасарството в обща агенция под името „Людоед” и пр.

Свой принос за масовата хипноза даде и наш държавник. Заявявайки, че страната бележи небивал икономически подем и няма защо да се мисли за предсрочни избори. Наистина небивал, защото никакъв го няма, освен в празните глави на кабинетни дърдорковци.

През 2040 - 2060 г., казано честно, пак нищо няма да ни е наред. Както и сега, впрочем. Нелицеприятните въпроси се трупат главоломно върху властимащите - твари неадекватни и дебилни, без ясен резултат и разумен финал. Защо при този грозен демографски срив Социалното министерство спира детските надбавки за семействата с работещи родители? Нали пищим кански, че младите не щат да раждат. Не е ли това поредния скрит жест към определени етноси?

Все по-капсулиращи се от реалната българска действителност. Освен за същите детски надбавки и скрит радикален ислям. Докъде стигна интеграцията им в обществото и в кои джобове потънаха стотиците милиони, отпуснати за тази очевидна кауза пердута?

Защо се гласуват милиарди за нови военни кораби и самолети, а в армията има крещяща липса на кадри? В какво състояние е тя изобщо, както и полицията?

Няма ли някой да подаде оставка, че България се превърна в уестърн: бандитски стрелби посред бял ден, въоръжени бегълци от затвора и закона, показни обири на обекти и ножове в училищата, редом с наркотици и бити даскали? Виновните за страшния законов, икономически и административен хаос, разбира се, още не са родени.

На този фон се гърчат 1,5 млн. бедни (без работещите бедни), по официална статистика. Това значи, че са много повече, но не се регистрират никъде. Отчаяни от безпомощността на бюрата по труда и социалните институции.

Иначе нямаше главоломно да растат и самоубийствата на хора в активна възраст, като причината съвсем не е любовна мъка. Защо при уж невиждания икономически растеж, а той наистина не се вижда никъде, освен на едри приказки и смрадлива демагогия, сме клошарите на Европа? И т.н., и т.н.

Има и други, крайно тревожни факти, за които политиците у нас се правят на три и половина. Несекващите географски карти, печатани в „приятелска” държава, с претенции за Бургаско-Ямболско-Сливенско и Кърджалийско. Други побратими продължават медийните внушения, че има помашки етнос с право на автономия.

Добруджанските комшии отвъд Дунав щедро предлагаха, предлагат и сега, висше образование за „български” власи и само остров Тамбукту спи и не предявява претенции. Временно, предполагам.

Кой ще се изтъпани на жълтите павета и ще защити собствения си народ, вместо да точи лиги в Брюксел? Кой ще използва родното образование за патриотизъм и национално самочувствие? Кой ще посочи водещите държавни приоритети? Никой. Ако пък се появи, ще бъде удушен в люлката за благото на евроатлантическите ни ценности. Загробено е и образованието, можещо да ни събуди от удобната летаргия.

Само тази година ще се пенсионират 400 училищни директори и над 3500 учители, а в столицата и сега не достигат 2000 учители. На мястото на 11 пенсионирани учители ще влезе в клас само един млад колега. Дали ще отиде там, или на Терминал 2, е отделен неразрешим въпрос. Също както с обещанието за увеличаване на просветните заплати, сменено в жегите с поредната студена вода…

И тук неминуемо стигаме до Брекзит-а, Англия и всичко останало. Не ще коментирам излизането й от съюза. Но искрено пожелавам на сънародниците ни процесът да приключи без сътресения за тях и с колкото може по-малко тревоги. И без вяра в крокодилските сълзи на официалната „майка” България.

Заради чието равнодушие, тотално липсващи перспективи и патологична алчност хората са по чужди краища. Чужди, но май по-гостоприемни. Докато останалите в пределите й чакаме въжделената 2060-та година, та да смучем на воля изкуствен мед и мляко от птеродактили.

Гложди ни обаче още нещо статистическо. Защо и наистина ли през 2029 г. страната ни вече няма да съществува самостоятелно? Българите ще сме малцинство, езикът ни не ще е официален, а дали ще се разплащаме с левове, или евро - при тези гробовни перспективи е все тая.

С трясък се сблъскват пред очите ни коренно различни обещания, предсказания и лъжливи утешения за нещо по-добро. Но е факт, че в какъвто и съюз да членуваме, управниците ни си остават все същите безгръбначни „йес” мърди.

Съгласни с всичко, готови да ни продадат на килограм живо тегло, само и само да чорбаджийстват по върховете. Затова държавата ни се брои за периферна и незначителна. Несъпоставима дори с тъжните си посестрими от Третия свят, в които и заплатите са по-високи и нормални…

Ботев бе писал във време оно „дали ще е дъждец дребен, или ще е буря страшна!” Сведените ни кратуни обаче не предвещават никакъв протест, а безкрайно покорство и овчедушие.

В страната ни, малка и жалка, има място само за един печеливш бизнес: търговия с вълшебни златни рибки. Всеки от нас с бърз кредит може да си купи рибка и тя да му изпълни три желания. Какви?

Например - възкръсналата Цирцея да превърне всичките ни парламентаристи и политически мършояди в прасета, без право на билет за обратно връщане.

Второ: Терминал 2 да простре крила над цялата татковина, барабар с библейските старци и децата в майка. Без икономика, работни места, образование, съблюдаване на закона и здравеопазване всичко остава празно дрънкане.

И накрая - Бог да ни вдъхне малко разум. Че сме хора, че имаме права и човешко достойнство. Без това сме обикновени скотове, живеещи само да ядат и да отделят през задните си отверстия. Без мисъл, надежди и духовни искри.

Ако някой си въобразява, че през 2060 г. преклонената главица ще види в паницата си друго, освен гол кукиш, дълбоко се лъже. Ами нека се лъже, нека! Безплатно е, нали?..