Мюмюн Тахир

Заслужава ли си да се създава художествена литература днес, когато сме свидетели на надпревара в пренасищането на физическото и духовното пространство с безбройни копия на Франкейнщайн, а символът на вдъхновеното творчество Пигмалион се мержелее в здрача на безразличието?

Отговорът, разбира се, зависи от това какво всъщност си заслужава и по каква ценностна система човек оценява собственото си битие. Повод за тези въпроси и размисли ми дадоха предизвикателствата и посланията в новата книга на Светослав Нахум „Доктринер”.

Своето творческо дарование Светослав Нахум заяви още с първите си книги - повестта „Вълчият вой”, сборника разкази „Заловеният Еднорог” и романа „Raptus”. За мен няма съмнение, че с новата си книга той се утвърждава като един от най-изявените ни съвременни белетристи.

Анотацията на книгата съобщава: Християн Силвестрев е млад и неизвестен български писател, понесен от вълната на перестройката, разтърсила Източна Европа в края на миналото столетие. Ентусиаст на промените и идеалист по природа, той не вярва, че този грандиозен политически катаклизъм, на който става свидетел, е режисиран от задкулисни сили в Москва и зад океана.

Когато Берлинската стена пада, розовата завеса пред очите на Силвестрев се вдига и той се сблъсква с отвратителната действителност на политическо доктринерство, аморалността и безогледното прекланяне пред конюнктурата - целият спектър на глобалистичния заговор, разбил илюзиите, а и съдбите на преходните поколения.

Не съм симпатизант на преразказването, то е излишно, особено когато авторът е написал талантлива и оригинална книга. „Доктринер” е обобщена картина на съвременното общество с отдавна обезсмислени парадигми, а оттам - движения, пазарни рискове или процеси, които изтощават икономиката и я тласкат в авантюри, водещи до финансови колапси; възникването на общество, в което на културата се отрежда ролята на труп, а единствена задача на институциите е да го предпазят от вмирисване.

В такова общество битува перманентна криза на идентичностите и ценностите; това е общество, в което честният човек не може да бъде победен, а може само да бъде задушен в приятелски прегръдки. Индивидът в обществената проекция на Светослав Нахум се е лишил сам от свободата на избора, той е готов да служи на всеки - за слава, пари или друго; не е наясно какво да прави със свободата, чувства се самотен и изоставен, когато остане насаме с нея.

„Не си и помисляй, че някога ще ти бъде лесно да се измъкнеш от собствените си окови”, казва един от героите на Нахум и това би могло да се възприеме като отговор. Или не, по-скоро като намек, защото всеки отговор в търсене на истината е съдбовен за нашето битие, макар прозрението за смисъла на съществуването не ни е дадено.

Затова ако използваме един своеобразен оксиморон, няма да възразим на твърдението, че въпросите, а не отговорите са предизвикателства пред читателите на новата книга на Светослав Нахум. Ще добавя и един от себе си - всъщност, заслужава ли си да се създава истинска, некомерсиална, духовна, морална художествена литература днес?

Да, заслужава си, особено ако книгите са като романа „Доктринер” на Светослав Нахум, където с особена острота са поставени проблемите за избора, свободата и достойнството. И бягството, защото още Ерих Фром изложи особения характер на „бягството от свободата” - като начин на своеобразно „спасение” от авторитарния режим и принудителното спазване на наложения обществен ред, когато изолираната личност се превръща в автомат, губи собствения си образ и въпреки това създава представа за себе си като за свободен човек със свободна воля.

И накрая едно почти лирично отклонение със задна дата: наскоро по време на балканската среща на писателите, наслаждавайки се на воля на красотите на белите брези над Ардино с Иван Есенски, Димитър Милов и Светослав Нахум разгорещено разговаряхме за личната свобода и правото на човек сам да определя какъв е и какъв иска да бъде.

Неочаквано задуха свеж вятър, който ни се стори, че е западен, но го усетихме като източен. С вятъра се появи Кольо Георгиев, изгледа ни с мъдрия си поглед и патриаршески произнесе: „Момчета, радвайте се на свободата, докато не са ви я откраднали!” А Светослав невярващо се обърна с лице към вятъра и като на себе си рече: „А нима свободата може да бъде открадната?”…

Много такива въпроси и отговори има в „Доктринер”.