ИСТИНАТА
ИСТИНАТА
Знам, че никога не ще премина
улицата, дето нявга с теб
срещах се. Пред глухата градина
портата окичена е с креп.
Знам, че на жестока орис вярна
ще забравя твоята врата.
Сянката ти няма да се мерне
подир двата звъна във нощта.
Но кога животът ми ще бъде
бледна свещ, угасваща в мрака,
знам: в последний хаос ще пребъде
ласката на твоята ръка.
11 НОЕМВРИЙ
„Le vent de souvenir…”
Georges Gabory
Вечер. Единайсети ноемврий,
пиша, без да виждам във мракът.
През прозореца морето гледа
и далече кораби горят.
Сякаш хор от елинска трагедия,
тая вечер Таласата пей:
„Само сляп един ще да прогледа
бездната, коя в нозе му зей.”
О, прости, прости, че отминавам!
Мислех се свободна, а тъжа…
Всичко е, за сетен път узнавам,
вън от Любовта ни, зла лъжа.
МОРСКИ НАПЕВ
„Une fraicheur de lamer exhale
Me rend nin ame…”
Pаul Valery
О, приказка чудна
на морската вечер,
обвий ме със здрача
на твойте очи,
душата ми будна
очаква те вече -
забравих да плача -
сърце отключи!
Виж! Някой невидим
минава с лампади,
там дето морето
прелива в нощта,
ний с теб ще се видим
възторжни и млади -
и пламва небето,
гори вечността.
А сребърна арка
сияй отразена -
в милувки предвечни
застинала плът,
и влюбена Парка
разплита смутена
венците далечни
на млечния път.
От младост пияна,
душа ми ликува,
о, чайка тревожна
пред първи полет,
широко разляна
кат прилив бушува
да стигне възторжно
до лунния свет.
——————————
сп. „Листопад”, г. 11, бр. 1-3, февруари 1930 г.
