Недялко Месечков

Името Страшимир Кринчев още не е познато на широката четяща публика. Неговите приятели го забравиха. Двадесет години се изминаха от трагичната му кончина и никой от тях не отрони двадесет думи за него. Издателите не преиздадоха съчиненията му, може би се страхуват от материален неуспех. Държавата е била винаги мащеха за тези, които градиха и градят духовния й образ. И творбите на Кринчев почиват неиздадени.

*
Страшимир Кринчев е роден в Ямбол на 14 юлий 1884 год. Още от ранно детство той познава черния нокът на нуждата. Неговият живот е огърлица от лишения, страдания, глад, премеждия - до последния му час.

В четвърти клас той бива изключен като инициатор на училищен бунт. Домашните му го считат за готован. Той не може да понася повече това положение и с 1 лв. и 80 стотинки в джоба поема пътя на скитничеството. Пристига в Бургас, постъпва на работа в една обущарница и взима участие в списването на седмичника „Нова Епоха”. На другата година заминава за Варна и става работник в книгоиздателството на Георги Бакалов.

Под негово ръководство изучава руски и френски езици и печати преводни работи в „Работническо дело”. След три години (1903) се завръща в родния си град, където го назначават библиотекар при читалището, но в началото на идната година отново отива за Бургас и постъпва рудокоп, после надзирател на медната мина. Дотяга му работата под земята, напуща, отива в Пловдив и става симитчия.

И в края на 1904 година е вече в София. Благодарение на своята общителност той се запознава с по-първите ни писатели и сътрудничи в добрите ни списания. Първите му разкази носят белега на неговия живот: разпокъсан, волен, бунтовен… Скучно и душно му се вижда родното небе.

Заминава за Варна и оттам с параход, с няколко лева в джоба тръгва за Италия. Съдбата се намесва и вместо в Италия го изхвърля в страната на палмите. Скита немил-недраг из Египет, спи на открито, гладува, пътува пеш, контрабанда с железници, работи като прост работник в една фабрика за газени тенекии в Александрия… и след много премеждия родното слънце наново го огрява - завръща се в България. След време заедно с П. Митишев започват издаването на първата популярна преводна библиотека у нас.

Балканската война го заварва на работа в Министерството на външните работи, в редакционния отдел на телеграфната агенция. Отива на фронта и започват нови премеждия. Раняват го в ръката и след няколко дена, още незаздравял, пада пронизан в друг бой от две рани: една в шията, друга - в гърдите, и на следния ден 15 юлий 1913 год. умира.

*
Литературното богатство на Страшимир Кринчев се състои от „В страната на палмите”, рожба на скитането му из Египет: „Всред Рила”, „Из Родопите”, пътеписи; десетки разкази, литературни бележки, разпиляни из разните вестници и списания.
В цялото му творчество се носи вечният нагон на волния, неподчиняващ се дух; жаждата на презрения и поруган Бог към правдата и свободата в живота.

Всеки негов разказ е бунт против еснафщината и обскурантизма на века ни. Всяка страница разкрива горчивото страдание на автора и борбата с жестоките порядки на съвремието. Фразата у него е напоена с топлото чувство и любовта към страдащите в живота, жадуващи по-други дни. Всеки къс от неговото творчество е табло от живота му.

Той си отиде от света със стихийния устрем и вечния бунт, подигра съдбата и оправда думите си: „Ако бъда смазан и унищожен от вълните на живота, то ще имам поне съзнанието, че съм се борил.”

в. „Литературен глас”, бр. 213, 1933 г.