Страшимир Кринчев

откъс

Нил спеше.

Далече, додето стигаше окото, под гладките му блестящи води трепереха безбройни звезди. Високите, отвесни брегове мълчаливо се оглеждаха и от двете страни на водната повърхност се образуваше права, отвесна стена, която се губеше в тихите нилски дълбочини.

Сиви нощни птици прелитаха над реката, мъгляви сенки пъплеха край брега, отразяваха се и неволно питане изникваше в ума: кой от тия два свята е истински?

Дали този що се разстила отгоре или този, що тихо се смее изпод водните глъбини?

Защото, къде е границата между света на действителността и света на мечтите, между осезаемата конечност и безкрайното?

Имало ли е някога фараони?

Защо те са дошли и защо са изчезнали? Запазила ли е реката спомени от това далечно време? Може би Нил знае примамливата тайна на миналото и може би дълбоко нейде в своите недра той крие тъмната разгадка на битието?

Колко много е видела и колко много знае тази удивителна ръка! Тя може да разкаже за погиналите израилтяни, за Мойсея и за красивата царска дъщеря, която намерила неговата люлка между прибежните храсти, под синката на кичести палми.

Тя може да разкаже за Рамзеса и Зеросгриса, за Тутмаиса и Хеопса и за техните търпеливи роби, който са строили величествените храмове на Карнак, сфинксовете и обелиските или пък са издигали мрачни пирамиди!