Димо Боляров

НЕПОЗНАТИЯТ ГРАД

И ти потъваш в пъстрата гълчава,
помамен от лица и гласове.
Но постепенно гмежът оредява.
Случайна двойка покрай теб снове;
и женски глас зовящо казва: „Не, но…”
на някого в провиснал сив балтон
и изведнъж ти става по-студено
от тропота на закъснял файтон…
И минало е шумната гълчава.
Привично опустяла е нощта.
Един пиян край тебе отминава,
неясна фраза дъвчейки в уста.
А в стаята хотелска вече хърка
съседът по легло…
И ти разбираш,
че в уличките нощни пак си дирил
на чудото неясната следа.
И пак една илюзия умира…

И вече знаеш всичко за града.

ГРОТЕСКА

На Атанас Нейков

От земетръсите
не се страхуват само мъртвите.
Напротив!
След бягства на мишки,
дращене на котки,
вой на кучета -
дълбоко
под
воплите
на живите
потомци -
клеясалите кости се раздвижват
и пропълзява
оживяла пръст
през тях.
…Пришествието много закъснява.
А се разклаща глухият им студ:
архангел властен сякаш се явява
и се опитва да ги буди.

ГРАД

На Генчо Стоев

Да пийнем, приятели, за новороденото!
Да поиграем на сватбата!
Да поплачем край смъртния одър!

Трябва да купим цветя
за тези три случая
на нашата улица.

… Пък може и тъкмо наопаки да сторим -
ще поплачем край смъртния одър,
ще пийнем на сватбата
и бездруго развеселени,
ще честитим
на новороденото.

***

Пролетни момичета
под листопада
на циганското лято…
В омаята на есента
вие сякаш плувате
в омекналите улици.
Сигурно единствен виждам
как
върху гърдите им валят пендари леки
и белота от сватби
затрептява
под въздигнати възбог флигорни златни.

Под стъпките ви
в стихналия град
шушне и въздиша листопадът
със спомен и копнеж
за пролетните пъпки…

А мойто кратко име
е вече листопад.