Атанас Теодоров

В нашия ямболски говор имаме една рядка дума - „непрекорен” - за човек, който не се пречупва, не се подчинява на чужда воля.

Тази дума приляга на силния характер на Димитър Арабаджиев в цялото продължение на житейския и творческия му път. Можеше да не си съгласен с него, но не можеше да не признаеш убедеността му в собствената правота.

Нравственият максимализъм в неговата поезия, особено в дълбоките й философски и социални нотки, извежда словото до императивност, до задължителност на гледната му точка. Поетическото внушение обаче е толкова действено, че приобщава читателя с искреността и убедителността си.

Преди повечето от връстниците си Димитър Арабаджиев издаде в поредица „Смяна” първата си стихосбирка „Бързей”.

При осенените вече от славата Иван Цанев, Петко Братинов, Кирил Гончев го постави будната тогава студентска аудитория, на която допадаше неговата дързост, самоувереност, критичност към елейността и идеализирането в творчеството на улегналото вече „априлско поколение.”

Димитър Арабаджиев не се включи в хора на хвалителите нито преди, нито след материалния и духовния срив на оная действителност.

Днешните „преоценители” не търсят корените на обновлението, те слагат началото от себе си и себеподобните си върху голата поляна на отрицанието. Под дебелата сянка на творци като Димитър Арабаджиев на тях ще им е неуютно през дългото време напред…

Димитър Арабаджиев издаде само три книги от 1967 до 1986 г.г. Няма да има други, ако някой не събере словото му стиска по стиска. Сигурен съм, че неговото литературно наследство ще обогати духовно днешния читател.

Благодаря на списание „Литературен свят” и специално на основателя и издателя му, поетът Георги Ангелов, за предложението да изпратя подборка от стихотворения на моя връстник и приятел Димитър Арабаджиев.

Надявам се публикациите да породят конкретни предложения за популяризирането на неостаряващата поезия на Димитър Арабаджиев.