НЕБЕ
Из „Бързей” (1967)
НЕБЕ
Ти ми каза,
че всички влюбени
си наричат по две звезди.
Аз не знаех
за тази красива илюзия,
но се съгласих.
И дълго търсихме с тебе
по огромния циферблат
на небето
и на поднебието
две еднакво туптящи сърца.
Много дълго не ги откривахме.
Преди очите да ни заболят,
видяхме
как звездите се сливат
в един Млечен път.
СЪРЦЕ НА ДЛАН
„И върху кон не можеш
да избягаш от себе си.”
Горки
Нямам скрита тъга, скрита обич,
нито спотайвана мисъл зла.
Даже когато очаквам обир,
всичко свое слагам на длан.
Все са ме учили на предпазливост,
с много жестоки уроци дори -
колко да казвам и колко да скривам.
Ала аз нищо свое не скрих.
Не съжалявам и не възприемам.
Просто не мога да бъда друг.
Макар често вместо откровеност
е по-добре длан да свиваш в юмрук.
Аз съм свивал да удрям в упор,
само в лицето, само в гръд.
Мен са ме удряли, често от глупост,
но са ме удряли винаги в гръб.
И е белязано моето тяло
и е натъртена мойта душа.
Винаги дълго са ме боляли,
но съм успявал да ги утеша.
И сред глупавите измени
на приятели и жени
нещо вярно остава в мене -
аз на себе си не измених.
ГРАВИТАЦИЯ
Есен, зима, пролет и лято,
всяка нощ и всеки ден
аз пътувам върху земята
и земята пътува с мен.
Не сме заедно с нея родени,
едва ли заедно ще умрем,
но в съвместното ни движение
поединично не можем да спрем.
Тя се стреми към своя изток,
като грешник към райски врати.
Обича слънцето,
ала иска,
то край нея да се завърти…
Аз съм земен,
ала сънувам
аз и денем виждам звезди
и понякога ми се струва,
че копнежът
ще ме подлуди!
Уморителна,
луда вечност!
Безконечен,
сърдечен винт! -
И на двамата нещо ни пречи
стремежа си да осъществим…
Но есен, зима, пролет и лято,
всяка нощ и всеки ден
аз пътувам върху земята
и земята
пътува с мен.
