КОТВИТЕ
КОТВИТЕ
Ти си само спомен -
сега засега.
Рана отворена,
светла тъга.
Част от душата ми,
миг от живота.
Ти си сълзата,
която ме топли.
И всичко останало,
имащо смисъл.
Ти си пристанище,
от мене измислено.
Ще акостирам,
щом те намеря.
Котви събирам
от днес за вчера.
***
Искам да ти кажа толкова неща,
сгушена на твойто рамо.
Ти - мираж в реалността,
аз - прашинка във окото само.
Да побъбрим до зори,
изгрева да споделиме.
Денят да отвори очи -
с твоето име.
***
Очите - пълни със спомени,
а душата е празна.
Като пукната стомна -
с любов и омраза.
Като осиротели маси -
с кафе недопито.
Като преполовени чаши,
с мечти, на дъното скрити.
Спомени пълнят очите.
Душата отпива от виното.
На стомната пукнатините
прехвърлят мост над миналото.
