ОТ ВСИЧКО ПОВЕЧЕ
ОТ ВСИЧКО ПОВЕЧЕ
Всичко е загадъчно в света днес,
всички огледала са счупени,
къде да видя лицето си аз?
И водите са мътни,
неспокойни са и водите.
На части е разкъсано
лицето ми от вълните.
Къде да видя лицето си аз?
И едни очи няма,
които да гледат направо в моите очи.
И нито едни очи няма -
огледало на искреността.
Къде да видя лицето си аз?
И едни очи няма,
за които да милея
повече от всичко.
ЗЕЛЕНО
Сред природата, към края на есента
видях едно зелено дърво.
Беше толкова зелено,
че и зеленото
се срамуваше
от зеленината си.
Сън ли беше в такова време
до такава степен зеленина?
Но това беше истина -
дървото беше
изцяло зелено.
Никога ли не се е влюбвало това дърво,
никога ли не е било излъгано това дърво,
никога ли не е било замервано с камъни това дърво,
нищо ли не е тежало на това дърво?
Странно е, че
клон до клон,
лист до лист беше зелено,
сред природата, към края на есента
едно дърво - изцяло зелено.
ЛЕГЕНДА ЗА СЛАВЕЯ
Ако затвориш, казват, славея в кафез,
ще престане да пее.
Но това е лъжа!
Тъкмо тъгата по свобода
дава сила на гласа на славея
и песента, изпята с този глас, остава.
И градините, и небето, и всичко
когато е далеч от нас,
ражда стремежи.
А красотата на червената роза
е сънят на славея
от тъжната нощ.
Един ден славеят изгаря от любов,
славеят се превръща в песен.
Разтревожват се тогава градините,
разтревожват се цветята
и вятърът задъхано тръгва
да търси славея.
УТРО
Зная,
прозрачността ти не е от неопитност.
Това е твоето откровение пред природата,
която се е отегчила от нощта.
В твоето откровение
всичко наоколо се разкрива с радост.
Ето, вижте ме, казва морето,
зеленото казва, вижте ме!
Блести в синята усмивка на небето.
Сред тази доброта,
сред тази красота,
сияе човекът!
Колко е гордо всичко
в твоите прегръдки -
с ясен поглед в далечината.
Тази хармония е от равновесието
на светлината.
МУХА
Ти кацна върху ръката ми
и ме ухапа;
сигурно дъжд ще вали.
Може би ти ме предупреждаваш?
А може би от смъртта си се плашиш?
Виж,
това е друго нещо.
Аз от дъжда не се плаша -
скрий се на сухо
там някъде
и за мен не мисли.
(Знам, че не мислиш.)
Когато дъжд е валял,
аз съм пътувал
и съм чукал чакъл,
и стихове съм писал,
когато дъжд е валял.
Ти за мен не мисли.
(Знам, че не мислиш.)
Ти чакъл не можеш да чукаш -
нямаш ръце,
със които да хванеш чука.
И стихове също не можеш да пишеш -
нямаш сърце,
без сърце стихове не се пишат.
И не можеш в дъжд да летиш -
даже удара на дъждовната капка
не можеш да понесеш ти.
Ето, дъжд ще вали
и ти ще се скриеш на завет,
защото си просто муха.
ДЕСЕТОТО СЕЛО
На Факир Байкурт
Ти, приятелю мой,
беше учител в едно анадолско село.
Уволниха те от там.
Премести се в едно друго село,
и от там те уволниха.
Уволниха те и от деветото село,
затова, че си казал истината
пред учениците, пред родителите
за вчера, днес и утре.
Така ти стигна до десетото село.
Но, приятелю мой,
има и други случаи по света:
когато човек казва истината,
девет села бягат от него
и десетото се готви
за бягане…
ТОПОЛИ
Хей, строени, стройни тополи,
защо се навеждате толкова лесно?
Вятърът сигурно ви съветва.
И вие изглежда се съгласявате?
И се навеждате,
и се покланяте,
хей, строени, стройни тополи.
Или това е една етикеция?
Вие знаете какво е вежливост,
какво е такт,
какво е култура.
Или пък всъщност сте толкова кухи,
толкова празни и толкова гъвкави,
че само един ветрец да вейне
и вие започвате да се покланяте
насам-натам,
наляво-надясно.
ФРАГМЕНТИ
1.
Колко е странно наистина,
често пред страха от смъртта
ние търсим утеха
в стиховете на онези поети,
които отдавна вече ги няма.
2.
Пролетта се ръси от човката на птица,
която пее на клона.
Тревите на цветята, които поникват от земята,
неслучайно са чисти
като птича песен.
3.
От изсечените дървета
най-щастливи са ония,
от които са направени
мачти за кораби.
4.
Не ми е жал за парите,
дето съм оставил в кръчмите.
Жал ми е за мислите и чувствата,
които съм оставил
на масите.
