ЖИВ Е ТОЙ
ЖИВ Е ТОЙ
Жив е той, жив е - в нашето знаме,
Ботев е обич, песен и меч.
Дето сме ние - винаги там е,
там, дето екне българска реч.
Жив е той, жив е! Ботев живее
нашата радост, в детските дни,
там, дето родното знаме се вее,
дето звънчето звънко звъни.
ПЕСЕНТА НА ДЖАНИ
Из Палермо еква заран
хор от детски гласове -
почва от зори пазара
пред самите домове.
Теглят шарени каруци
украсените коне:
- Зеленчуци, зеленчуци!
Боб вземете си поне!
А пък Джани е подкарал
остарял велосипед
и по него натоварил
кошници отзад, отпред.
И не вика, ами пее
ранобудното момче -
с песента си да успее
купувач да привлече.
Песента сама разтваря
и прозорци, и врати.
Пита домакиня стара:
- Хай, какво продаваш ти?
С припев отговаря Джани:
- Тиквички, домати, лук,
зеле, сини патладжани
има при момчето тук!
Джани мери на везните,
мери и си пее пак.
Чудно пее. Даровит е
тъмноокият хлапак.
Джани, продавачът малък,
станал би певец голям,
но бедняк е, своя залък
трябва да изкарва сам.
Палермо, 1959 г.
СЛЪНЦЕТО, ЛУНАТА И ПЕТЕЛЪТ
(По малайско предание)
Някога живели в небесата
слънцето, петелът и луната.
Но във яд веднъж луната взела -
на земята метнала петела.
- Махай се оттука, перушане.
И следа от теб да не остане!
Слънцето, което кротко пекло,
на луната недоволно рекло:
- Повече да ходя с теб не ща,
аз ще светя денем, ти нощя!…
И петелът с радост оттогава,
види ли, че слънцето изгрява,
весело глава към него вдига,
с пълен глас на двора кукурига.
„Кукуригу”, казано накратко,
означава: „Добро утро, братко!”
А пък привечер, преди луната
да покаже лик над планината,
в курника петелът търси где да
замижи, луната да не гледа!
ДЪЖД
Топъл дъжд навън шуми
и черешките изми.
Мие крушки
зеленушки,
мие сливки поспаливки
и листата
на липата,
и в градината
цветята.
Опваме ръчички ние -
и ръчичките ни мие.
Мие, мие
и шепти:
- Там, в ония
широти,
де в гората
птица пее,
и тревата
зеленее,
зреят ягоди червени
от росица оросени.
Щом ръцете
ви измия,
там идете
бързо вие,
къпани си откъснете,
свежи като тях станете!
